Помня стотици километри, навъртени в този град, Околовръстното между Бояна и Младост, бул. България като Булеварда на надеждите/отрезвяващите главоболия сутрин със заслепяващото слънце и тази планина с пицарията в края на пътя… Булевардът на безизходицата/опияняващата умора вечер със стотиците светнали стопове в задръстванията.
Сивите мрачни утрини с ледената тръба на трамвая върху челото ти – приел си съдбата си, знаеш, че си на дъното и дори вече не си безпомощен. Чудиш се какво управлява тези зеници, клепачи, бели дробове, сърце. Ти си някъде извън.
Кварталите като настроения: Манастрирски ливади като Елисейските полета; Хладилника като Чистилището; а в тунела на бул. Гешов усетих тръпката да бъда с този мъж; цената, която ще платя за демонстративната му ръка върху крака ми по светофарите.