много е важно когато си в криза, малка, голяма, няма значение, по какъв начин ще излезеш от нея. всяка криза започва и свършва:) не говоря за моментите когато е въпрос на живот и смърт, а за малките големи кризи, в които всеки човек преживява всекидневието си, а то се променя непрекъснато, не спира да се променя, въпреки, че твърди, че се случва всеки ден.
обожавам сериалите. безумно обичам да ги гледам и да ги пиша, както и да участвам в сериала "моят живот". "моята борба", слава богу, е заето, така че ще се задоволя смирено и с благодарност с по-миролюбивото заглавие.
начало и край. раждане, смърт. и все пак нещо остава, винаги нещо остава. някаква енергия освен картините, кадрите, спомените, избутва тъмното, и остава в паметта на вселената.
тази енергия се появи в мен тази вечер като интуиция за истинското й появяване - тогава когато няма да ме има - и ми се усмихна и нищо не каза. нямаше смисъл, винаги съм знаела, че трябва да благодаря за всеки сериал с мое участие. на нея, вселената, силата, бог.
благодаря без да се съобразявам с никаква йерархия или да слагам някой пред друг, без система благодаря на екипа, на всеки от екипа поотделно без да му казвам името, всеки, на маги, на елена, на ню бояна, на жената, която чисти стълбите в руския център, на чистачката на сета, на любо, на ваня, на кевин, на ваня пак, защото тя направи голяма промяна в живота си за да сподели с нас себе си като таня стоева, на яна, на симона, на дони, на силви, на инвалидната количка на распутин, на васи, на мария, на калин сърменов, на бтв, на алеся и нина, на ужасната стаичка на прокурорите, на кико, на малките, на охраната, на кейтъринга, на безумните темпове, на нервните кризи, на каската, на цвети, на оживелите ни видения, на призраците, които ни караха да ги пишем, на ева, на актьорите, които отказаха да участват, на тези, които приеха, на първата ми зима в българия от 20 години в която всичко това ми се случи, на вена с който караха актьорите, на витоша застанала над студио 11, на тези, които бяха на срещата и на тези, които не бяха, на всичко, което се случи както трябва, на всяка преебавка - лична или от някъде другаде, на иван кирилов, на максо, на шимон, на израел, на левски, в крайна сметка човек трябва да е по-силен от края щом не става дума за смърт, нали?
така би трябвало да бъде.
благодаря на всички вас, които направихте една мечта реалност. и да ви се връща:) и бъдете сигурни, че никой не съм изпуснала. в сърцето ми има благодарност за абсолютно всички.
така би трябвало да бъде.
така е.
