Разумното и консервативно управление на публичните финанси рано или късно дава своите положителни резултати. Котировките на CDS-ите (credit default swap) може и да не са перфектния измерител на риска от фалит на една държава, но са важен индикатор за това какво си мислят инвеститорите и финансистите за стабилността на една държава. Конкретно за България цената им пада драстично от началото на годината - от 428 пункта на 5 януари до 141 пункта на 11 октомври. Което означа, че рискът от фалит силно намалява. И ако тенденцията се задържи, можем да очакваме падане на лихвите и привличане на повече инвестиции.
България е в средата сред останалите страни в Европа по цена на CDS-ите (колкото по-близо до нула е котировката, толкова по-малък е рискът от фалит). Вероятно щеше да е още по-напред ако не беше фалирала два пъти след 1990 г.
Швеция - 29
Норвегия - 23
Финландия - 40
Дания - 48
Обединено Кралство - 48
Германия - 51
Холандия - 64
Австрия - 66
Чехия - 85
Естония - 92
Полша - 96
Франция - 104
Белгия - 113
Словакия - 115
България - 141
Русия - 143
Литва - 153
Турция - 155
Латвия - 162
Румъния - 244
Ирландия - 280
Хърватия - 291
Унгария - 304
Италия - 317
Словения - 319
Испания - 360
Португалия - 477
Украйна - 718
Гърция - 23389 (страната вече не се котира, последните данни са от 8 март 2012г.)
Източник: Дойче банк
Разбира се, с още по-консервативна фискална политика (балансиране на бюджета и повече буфери в случай на песимистично развитие на дълговата криза в ЕС), здрав разум и реформи, рисъкът може да падне още повече.
А ето какво пишат за риска в България анализаторите от Economist Intelligence Unit:
Държавен риск: позитивна перспектива. Прогнозираме, че публичният дълг ще остане нисък. Очакваме по-малък бюджетен дефицит през 2012-2013 г., отколкото през 2011 г. През септември променихме перспективата на положителна в светлината на бюджетния излишък за първото полугодие.
Валутен риск: стабилна перспектива. Полисимейкърите са твърдо решени да запазят валутния борд. Смяната от голям дефицит към широко балансирана текуща сметка подкрепя рейтинга.
Банков риск: стабилна перспектива. Въпреки увеличаването на лошите кредити, здравата капиталова адекватност и печалбите на банките показват общата стабилност на сектора.
Политически риск: Малко вероятно е правителството да изостави разумната макроикономическа политика. Управляващата партия няма парламентарно мнозинство, но има достатъчна подкрепа, за да придвижва своята програма. Нито една от основните партии не е заплаха за международната плотежоспособност.
Структрен риск на икономиката: текущата сметка мина от дефицит на излишък, но преките чуждестранни инвестиции останаха относително ниски. Високата външна задлъжнялост на частния сектор продължава да е риск за макроикономическата стабилност.
