Не съм фен на Ubuntu.
Причината не е в дистрибуцията – не е лоша. (От интерфейса на последните версии ме побиват тръпки. Изглежда ми рядко постижение в умението да не ставаш за нищо. Но проблемът вероятно е в разминаването на интерфейса с моите очаквания и навици, а не в негова принципна негодност.) Дразни ме все по-откритата ѝ корпоратизация.
Като начало, Ubuntu отдавна са известни с принципите „вземам много, връщам малко“ и „всичката пара – в свирката“. Особено сред „родителската“ им дистрибуция – Дебиан – която го усеща най-добре. Нерядко съм забелязвал по снимки от Дебконове фланелки с надпис „Fuck Ubuntu“. Вероятно заради почитта ми към Дебиан подходите на Марк Шатълуърт дразнят и мен.
Вярно е, че свободният софтуер означава правото да взимаш всичко, дори ако не връщаш нищо. Това е то свободата. Но е и още нещо: правото на тези, които и връщат, да имат ниско мнение за теб. Особено ако правиш много добри пари от вземането, а връщаш почти нищо. Аргументите, че Каноникъл дават работа на много Дебиански девелопери, изобщо не ме докосват – доколкото ми е известно, работещите там поддържат Дебиан само в извънработно време. Няма нито един нает, за да работи по Дебиан. За разлика от голям куп фирми, от IBM през HP до Intel и AMD, където има хора, назначени специално да работят по Дебиан, и фирмите не се бият по гърдите с това. Но ме докосва, че Каноникъл вземат всичко свободно от Дебиан, а почти всичко, което е разработено от тях самите, е затворен код. Не уважавам принципа „твоето е общо, а моето си е мое“. Нито познавам свестен човек, който да го уважава.
Още по-дразнеща е политиката на Ubuntu да се инвестира май-май основно в реклама, а не в реална работа. Повечето нейни дела са тънък слой боя върху Дебиан. Повод реалните неща да бъдат кръстени с някакво друго име, да не се отчетат чуждите заслуги, а потребителят да бъде оставен с впечатление, че Каноникъл са направили едва ли не всичко. Дори ако погледне рекламите им, човек забелязва, че се рекламира думата “Ubuntu” – всякакво споменаване на Линукс (да не говорим за ГНУ/Линукс) или какъвто и да е друг свободен софтуер много внимателно се избягва. Едно към едно практиката на Apple да се тупат по гърдите с Mac OS, като старателно избягват да споменават, че тя е тъничък графичен интерфейс върху мощта на свободния FreeBSD. А след това претендират, че заслугата им е в правене на реклама на Линукс и въвеждането му в употреба…
Новата им изцепка обаче прекрачва поредната граница. Става дума за интегрирането на търсенето на компютъра с търсене в Амазон. Търсите си някоя MP3-ка по машината? Без да ви попита, програмката ще се обърне (през сървър на Каноникъл) към Амазон, и ще получите оттам съвет откъде от Амазон да си купите тази или други подобни музики. Удобно за Амазон, и генерира прилична печалба за Каноникъл. Наглед лошо няма, Каноникъл са се погрижили (поне по техните думи) да направят нещо за вас, справедливо е да им помогнете да изкарат нещо. (Колко те се грижат да помагат на другите, които са им направили почти всичко тяхно, е друга тема.) Да, ама и тук нещата опират до “наглед”.
Като начало, търсенията ви минават през Интернет в открит текст. Какво става, ако претърсвате компютъра си за файла с паролите, по текста на някоя? Или ако търсите някое порнофилмче, и по някаква причина няма да сте щастливи светът да научи от какво се вълнувате? (Ако не се вълнувате от порнофилми, помислете си примерно за наркодилърите около училището, където учат децата ви – малко ли биха платили, за да имат информация за снимките им и кое чие е? Където платежоспособно се търси стока, винаги се намира кой да я предлага.) Само това да е, вече стига. Поне според мен.
А не е само това. Търсенето отива до сървър в Каноникъл, който го почиства от вашия IP адрес, преди да го препрати към Амазон. „Много сме загрижени за опазването на тайната ви, затова.“ Хубаво де, ама вашата търсеща програмка сваля след това свързаните с търсенето картинки пряко от Амазон. Те са хванати от джунглата и не могат да съберат две и две, и да определят от кое IP идва търсенето, нали? Или пък ние сме хванати от джунглата, та не можем да се досетим не го ли знаете, ама ви изнася и вие да съберете информацията кой какво търси, нали? И най-вече какво ще я правите, като я съберете. Нали?
Капакът на наглостта обаче е последното изказване на Марк Шатълуърт по въпроса. А именно: „Така или иначе имаме root достъп до машините ви. Следователно вече ни вярвате по въпроса за данните си.“
Е, до моята машина няма достъп. И не предвиждам някога да има. Защото след всичко това му нямам нито капка вяра за данните си.
Както и за каквото и да е друго.