Никога не започвам да пиша ревю веднага след като прочета книгата. Особено ако съм я харесала, имам нужда от няколко дни да помисля и да я обмисля. Но толкова се прехласнах по „Неохотният фундаменталист“, че започнах да пиша текста още преди да съм я дочела – това не ми се беше случвало досега.
Първото нещо, което тряба да се каже за тази книга, е, че е сладкодумна, текстът потича плавно, отнася те и ти се оставяш да бъдеш завладян. Защото какво би могло да е по-интересно от историята, която тази книга има да разкаже?
Тази история... тази история е от онези, за които книжарите казват: „Ами тя не може да се разкаже, трябва сам да я прочетете.“ . Истината е, че всяка история може да се разкаже, тя затова е история – но ако не я разкажеш както трябва, ще я убиеш. Такава книга е „Неохотният фундаменталист“, в която много истории се сливат в една, за да изплетат разказ за съдбата на един мъж, които заговаря непознат в един ресторант на пазара в Лахор. Заговаря го и не спира да говори – целият роман е един сладкодумен монолог, в който е вплетен разговорът между чужденецът и местния, между миналото и настоящето.
Мъжът, когото заговарят, е американец, който получава съобщения на всеки кръгъл час. Мъжът, който говори, разказвачът, е този, който ни интересува. Това е неговата история.
Чангиз, както ще узнаем, че се казва нашият разказвач и главен герой, е роден в Лахор и произхожда от голямо, знатно семейство, което обаче е загубило финаносвите измерения на добрия си произход. Затова Чангиз работи, докато следва в Принстън, при това тайно – за да не съсипе репутацията си в очите на колегите. Когато получва предложение за работа в една от най-добрите фирми в САЩ, той малко или много се чувства все едно е победил – системата, света, империята. Ню Йорк, за разлика от САЩ, го кара да се чувства на мястото си – не у дома, но все пак някъде, където може да има дом: „За четири години и половина, аз така и не се почувствах американец; но абсолютно веднага станах нюйрокчанин.“.
... и все пак в Ню Йорк е и тя. Ерика. Особена жена, която тъгува по отдавна отишъл си любим, която търси близост и в същото време остава студена, далечна и недостижима. Връзката им не е точно връзка, а по-скоро нещо като чернова. Когато човек се сблъска с неразрешим проблем в личния си живот, се нахвърля като озверял върху работата си. Нашият разказвач, който често прекъсва разказа си, за да вметне по няколко думи за местната кухня, архитектура и навици, се превръща във финансова акула. И всичко е добре, всичко е прекрасно. Той е златното момче на фирмата, получава бонуси и похвали, потупвания по рамото и комплименти.
Но кулите падат. И с тях се сриват маските.
Не разбирайте погрешно, това не е книга за исляма, още по-малко – за тероризма. Това е повече книга за страха и предразсъдъците, които ни отчуждават от другите. За желанието да предизвикваш, когато ти показват неодобрение. За другата страна на монетата. За това какво е да живееш в сърецето на един свят, но никога да не успееш да го почувстваш свой.
Поставен в ситуация, в която целият свят представя ценостната система, вярата и родината му в ролята на злодеите, на варварите, героят започва да трупа... ненавист, огорчение... той не е промит от радикалния ислям, напротив - промит е от радикалния американизъм, капитализъм дори. И въпреки това Пакистан и неговите ценности продължават да живеят в душата му - от този сблъсък се ражда вътрешна драма, която преобръща живота му.
Вероятно пропускам нещо, нещо важно. Но нали ви казах, че тази книга не може да се разкаже...
