Аз попадам в категорията с депозити до 1000 лв, сиреч я докарам 5 лв на бюджета, я не. Въпреки това обаче, предложението за 10% данък върху доходите от лихви по депозити на физически лица безкрайно много ме вбеси, още първия път, когато идеята за него се появи в медиите. Когато правителството се отказа от нея в рамите на същия ден може би заради силните негативни реакции на икономисти и общественост, малко си отдъхнах.
Представете си неприятната ми изненада, когато две седмици по-късно Дянков се върна към предложението си за нов данък, вече даже заложен в Бюджет 2013. Някак си тайничко се надявах, че с това "тука има, тука няма", може би има шанс все пак да няма данък. И последната ми надежда започна да угасва, когато абсурдието се появи на първа страница на новия Капитал. Както винаги Капитал правят добър анализ и в името на обективността представят както негативните, така и положителните страни на един такъв данък.
Изложените евентуални плюсове обаче не могат да охладяват беснеенето ми. Цяла седмица, заговорим ли се с колегите за данъка, аз усещам как ме хващат бесовете. Както казах, не е заради директния ефект, който той ще има върху моите доходи. Сигурно е заради безумната икономическа логика, която правителството е заложила в него.
Трудно е да се каже доколко този данък ще стимулира спестителите да потърсят друго място за своите пари. Противно на твърдението на Бойко Борисов, хората с големи депозити (примерно над 20-30 хил. лв), ако изобщо се окаже, че са физически лица (анализ на Георги Ангелов за това чии всъщност са депозитите), имат повече да губят (а и както казва Георги Ганев - хората реагират на стимули) и вероятно имат познанията (или могат да си наемат някой с познанията) да управляват парите си, тоест да ги вложат на друго място - примерно някое от тези, които Капитал предложи. Хората с малки депозити - тези, които са пестили от заплати например, нямат финансовите познания да си търсят алтернатива. Тоест излиза, че вместо от богатите, държавата пак ще взима пари от бедните.
Като споменах тези, които са пестили от заплата, се сетих и за друго - доходите ми вече са били обложени веднъж с подоходен данък, а сега онова, което съм успяла да спестя от тях, ще бъде обложено втори път. Как да не се ядоса човек!
Да не го говорим за икономическата логика на самия данък - все съм си мислела, че данък се налага като заплащане за нещо, което държавата е осигурила на своите граждани. В случая обаче човек с депозит от около 20 000 лв. ще плати данък в размер, подобен на този върху апартамента си или на такса смет. Но докато при апартамента и сметосъбирането държавата наистина ни е дала нещо, в случая с лихвите по депозитите малко ми убягва какво съм получила от милата татковина.
Ако погледнем от по-високо настоящото състояние на икономиката и намаляващите лихви по депозитите, започва да изглежда съмнително какви печалби точно ще има правителството, след като лихвените проценти едва-едва покриват нарастващата инфлация (анализ на Георги Ангелов - тук).
Не на последно място, вече малко повече в сферата на политиката, отколкото на икономиката, правителството ще си навлече много обществено недоволство заради някакви си мижави 120 млн. лв. За сравнение, в Бюджет 2013 като приходи от ДДС са заложени 7.88 млрд. лв. На фона на близо 8 милиарда, 120 милиона изглеждат смешно.
Вместо обаче 4 години да предприеме сериозни публични реформи и да заложи на политики, стимулиращи чуждестранните инвестиции, на финалната права на управлението си, правителството реши да заложи на лесния вариант - 120 млн. лв. от джоба на обикновения беден български гражданин, с които да финансира увеличението на пенсиите на други обикновени бедни български граждани.
Правителството се опитва да затегне колана до последната дупка, но не са богатите тези, които трябва да глътнат корема още малко...
![]()
![]()
Представете си неприятната ми изненада, когато две седмици по-късно Дянков се върна към предложението си за нов данък, вече даже заложен в Бюджет 2013. Някак си тайничко се надявах, че с това "тука има, тука няма", може би има шанс все пак да няма данък. И последната ми надежда започна да угасва, когато абсурдието се появи на първа страница на новия Капитал. Както винаги Капитал правят добър анализ и в името на обективността представят както негативните, така и положителните страни на един такъв данък.
Изложените евентуални плюсове обаче не могат да охладяват беснеенето ми. Цяла седмица, заговорим ли се с колегите за данъка, аз усещам как ме хващат бесовете. Както казах, не е заради директния ефект, който той ще има върху моите доходи. Сигурно е заради безумната икономическа логика, която правителството е заложила в него.
Трудно е да се каже доколко този данък ще стимулира спестителите да потърсят друго място за своите пари. Противно на твърдението на Бойко Борисов, хората с големи депозити (примерно над 20-30 хил. лв), ако изобщо се окаже, че са физически лица (анализ на Георги Ангелов за това чии всъщност са депозитите), имат повече да губят (а и както казва Георги Ганев - хората реагират на стимули) и вероятно имат познанията (или могат да си наемат някой с познанията) да управляват парите си, тоест да ги вложат на друго място - примерно някое от тези, които Капитал предложи. Хората с малки депозити - тези, които са пестили от заплати например, нямат финансовите познания да си търсят алтернатива. Тоест излиза, че вместо от богатите, държавата пак ще взима пари от бедните.
Като споменах тези, които са пестили от заплата, се сетих и за друго - доходите ми вече са били обложени веднъж с подоходен данък, а сега онова, което съм успяла да спестя от тях, ще бъде обложено втори път. Как да не се ядоса човек!
Да не го говорим за икономическата логика на самия данък - все съм си мислела, че данък се налага като заплащане за нещо, което държавата е осигурила на своите граждани. В случая обаче човек с депозит от около 20 000 лв. ще плати данък в размер, подобен на този върху апартамента си или на такса смет. Но докато при апартамента и сметосъбирането държавата наистина ни е дала нещо, в случая с лихвите по депозитите малко ми убягва какво съм получила от милата татковина.
Ако погледнем от по-високо настоящото състояние на икономиката и намаляващите лихви по депозитите, започва да изглежда съмнително какви печалби точно ще има правителството, след като лихвените проценти едва-едва покриват нарастващата инфлация (анализ на Георги Ангелов - тук).
Не на последно място, вече малко повече в сферата на политиката, отколкото на икономиката, правителството ще си навлече много обществено недоволство заради някакви си мижави 120 млн. лв. За сравнение, в Бюджет 2013 като приходи от ДДС са заложени 7.88 млрд. лв. На фона на близо 8 милиарда, 120 милиона изглеждат смешно.
Вместо обаче 4 години да предприеме сериозни публични реформи и да заложи на политики, стимулиращи чуждестранните инвестиции, на финалната права на управлението си, правителството реши да заложи на лесния вариант - 120 млн. лв. от джоба на обикновения беден български гражданин, с които да финансира увеличението на пенсиите на други обикновени бедни български граждани.
Правителството се опитва да затегне колана до последната дупка, но не са богатите тези, които трябва да глътнат корема още малко...
