Задочната ми среща с втория роман на Ивайло Борисов стана съвсем случайно. Разтворих книгата напосоки и прочетох първия изпречил се пред очите ми параграф. Не издателското резюме на гърба, а просто един случаен параграф. След което всичко стана от само себе си. Прочетох “02. Екзистенциален роман” на един дъх. С искрено удоволствие…
Признавам, не бях чел предишната му книга “01. Неприличен роман”. Може би от чисти предубеждения. Досега винаги съм си мислел, че подобен тип литература няма да ме грабне и не е за мен. Да, ама не! Ивайло Борисов пише по много свеж, много завладяващ начин – с интелигентни разсъждения и хумор, вплетени в иначе съвсем разговорната, улично-неприлична реч на един 30-ина годишен мъж.
“02. Екзистенциален роман” е гледната точка на един млад човек към многобройните пробойни на съвременното общество. Неговият личен шамар към фалшивата действителност, която ни заобикаля всички и от която всички сме част – искаме или не. Вплетени в рамките на една фантазия – за новоизпечения милионер Бене, забогатял чудодейно след сделка с алкохол и размотаващ се с “Порше” из софийските улици, разсъжденията на Ивайло Борисов всъщност са далеч от фантазиите. Без да подбира високопарни думи и сложни изречения, с доста нецензурни изрази, които звучат като съвсем жива реч face to face, той раздава шамари наред. И се обявява открито против всичко, което дразни със своя фалш и застинало лицемерие – против Простия Човек от Народа (ПЧН) с неговата малка душица и големи претенции, против превърналата се в машина за пари здравна система, против феминизма, против шумно афишираната и демонстрирана хомосексуалност…
Бене е черната овца в това зомбирано общество, следващо самоналожените си рамки. Той просто казва нещата, такива, каквито са и се опитва да се разграничи от аморфната тълпа. Ако глупостта му дойде в повече, организира акция и замеря подлеца с екскременти. Ако най-близкият му човек върши простотии, не се колебае да го нападне с цялата словесна ярост, на която е способен. Болезнено прям, директен и безкомпромисен, героят изобличава една след друга нелепостите на своето време, на своето обкръжение и на малките хора. Да, пада си и малко философ, разбира се – защото никоя черна овца не е черна просто за да бъде различна. Пада си малко проповедник на своите разбирания, но въпреки тяхната крайност те звучат адски на място.
Това са екзистенциалните размисли на новия млад мислещ човек – право в лицето! И дори на моменти да не съм съгласен с някои от тезите, това мислене ми харесва! Харесва ми, защото голяма част от него си го мисля и аз. Само че не ми стиска да го кажа толкова директно. Затова – моите уважения за Ивайло Борисов – написал е една страхотно свежа книга, която си заслужаваше отделеното време на 100%. А вие, ако и на вас ви е писнало от заобикалящата ни тъпня, вижте рецептата на автора за справяне с нея:
“Уви много малко може да бъде направено срещу човешката глупост в комбинация с човешката завист, мислите си вие, въздъхвате и повдигате рамене. Но не сте прави. Много може да се направи. Може да се направи всичко. А то, е**ти, е едно-единствено нещо. Трябва само да се оте*е всичко. Да се оте*е всичко, свързващо ви с тази или друга реалност от идиоти, стереотипи, традиции и клишета. Мислете за тази реалност като за левия си крачол, а за другата, истинската, като за десния. Единственото, което трябва да направите, е да си го преместите от левия в десния. Толкова е просто”.
Публикувано от Жоро
* Книгата бе любезно предоставена на “Библиотеката” от изд. “Колибри”
Filed under: български, Uncategorized
