мисля, че понякога няма нищо лошо в това да се правим, че живеем в приказка, когато всъщност не е така. стига да знаем, че го правим нарочно и че това всъщност не е приказката. и ако имаме някаква идея колко далече от нас се намира ‘безкрайното’ хубаво. ще ни различи донякъде от онези, които се правят на герои от приказка, без да знаят, че в истинските приказки не става така…което няма значение за тях. само на нас ще ни става малко неприятно, защото знаем към какво би трябвало да се стремят те, всъщност всички. те ще ни обвинят, че сме елитисти и сноби, а ние просто сме мечтатели..
