Пътеписът участва в конкурса “По света” 2012. Можете да подкрепите автора като гласувате с “харесва ми” на фейсбук бутона в края на статията. Вашият глас има значение за наградата на публиката!
***
От няколко години се каня да разгледам Португалия и даже си купих подробен пътеводител, но все се появяваха по-интересни дестинации. Най-накрая тази пролет реших да удължа лятото и да организирам ваканция в края септември. Португалия не е голяма и идеята ми беше да отседнем в Лисабон и да пътуваме всеки ден до интересни местенца в радиус от около 150 км.
След дълго ровене резервирах билети и апартамент с много добра локация – в самия център, до площад Росио. Кварталът се казва Байша и е в равната част на Лисабон.
След дългото и горещо софийско лято дойде 16 септември и цялата група се събра на лисабонското летище. Намерихме Аеробуса, който отива към центъра и за нас беше най-удобния превоз. От агенцията, от която наехме апартамента ни посрещнаха и настаниха с комплимент – бутилка португалско розе и закуска за първата ни сутрин в Лисабон. Първото, което забелязах бяха многото емигранти от Африка пред кооперацията. Бяха заформили нещо като пазар и място за срещи. После прочетох, че посещават службите на съседната църква Санто Доминго.
Привечер излязохме да хапнем и за щастие улицата с рибните ресторанти Rua das Portas de Santo Antão беше на метри от апартамента. Мястото е от типа „капан за туристи” – ресторантите са един до друг, пред тях стои „викач” и предлага меню, цените са малко по-високи от нормалните, но бях прочела добри отзиви за едно място, където предлагат пиле с пикантен сос пири-пири. В ресторанта се сблъскахме с обичая още при сядането да сервират хляб, масло, сирене, крокети от риба треска и други подобни мезета. Ако не ги откажете ги добавят към сметката, което е около 10 евро отгоре. Като за първа вечеря ги опитахме, но в следващите дни поръчвахме само хляб, който винаги беше пресен и много вкусен.
Програмата ни беше първите 3 дни да разгледаме Лисабон, след това 3 дни да обикаляме околностите като за целта намерих агенция, която предлагаше турове за малки групи. Последните 2 дни програмата беше свободна – разходки и шопинг.
На следващата сутрин поехме към площад Маркеш до Помбал, откъдето тръгват туристическите автобуси. Вървяхме по Авенида Либердаде – улицата с най-скъпите магазини, проектирана да прилича на Шанз Елизе. Покрай пътните ленти има градинки с пейки и много зеленина и е приятно място за разходка.
На площада цареше пълен хаос и трафикът беше тотално блокиран, а по-късно разбрахме, че това е бил първи ден от експеримент с нови правила за движение. Качихме се на синята линия на автобуса и поехме към Парка на нациите и Океанариума. Първо минахме покрай Зоопарка, но решихме да не влизаме. От автобуса разгледахме по-новата част на Лисабон и набелязахме спирките за следващия ден – Океанариума и мола Вашку Да Гама.
С червената линия тръгнахме към квартала Белем, от който са отпътували мореплавателите, търсещи нови пътища. По-голямата част от маршрута минава покрай река Тежу, която се влива в Атлантическия океан. Минахме покрай моста 25 април, който е копие на Голдън гейт в Сан Франциско и е строен от същата компания. От другата страна на реката над моста се извисява Кристо Рей – голяма статуя на Исус Христос, построена като благодарност, че Португалия е запазила неутралитет и не е дала жертви през Втората Световна война.
Най-интересните забележителности на Белем са Манастира Йеронимус, Кулата Белем и Паметника на откривателите.
От автобусите добихме по-обща представа за Лисабон – равната централна част Байша, по-хълмистите Байро Алто, Шиадо и Алфама, новите предградия, многото паркове. Вечерта се разходихме по една от пешеходните улици на Байша – Руа Аугуста, която свърза площад Росио и площада на Търговията (Праша до Комершио). На нея и съседните успоредни улици (повечето пешеходни) има много магазини и приятни заведения.
Може да се качите и до Байро Алто с асансьора Санта Жуста, проектиран от един от учениците на Густав Айфел. Ако се изкачите по тесните вити стълби над асансьорната кабина ще попаднете на тераса, от която се открива невероятна гледка към цял Лисабон. Асансьора има две кабини и ако нямате билет може да си купите от служителите, които ги управляват.
На следващия ден пак се качихме на туристическите автобуси и поехме към Белем да разгледаме манастира Йеронимус. Пристигнахме сравнително рано, но пред входа се виеше доста голяма опашка. Сградата на манастира е много красива – и отвън, и отвътре. Архитектурният стил е типичен за Португалия и се нарича Мануелин. Разгледахме няколкото отворени зали и вътрешния двор, а на излизане и църквата, и се убедих, че си е заслужавало чакането на опашката за билет.
До манастира се намира най-известната пекарна за пащел де ната – прочутият десерт – запечена кошничка от многолистно тесто, пълна с яйчен крем, но я бяха окупирали десетки туристи и се отказахме. На почти всяка от централните улици в Лисабон има пекарна – пастелария и предлагането на сладки изкушения е огромно.
Починахме малко в парка между манастира и Паметника на Откривателите и се върнахме в центъра, за да сменим автобуса и да отидем до Парка на нациите, където е и Океанариума.
Паркът на нациите е построен за Експото през 1998 година и в него има доста модерни и интересни сгради – Португалския павильон, Кулата Вашку да Гама (чиито очертания напомнят Бурж Ал Араб в Дубай), Гара Ориенте и мола Вашку Да Гама.
Нашата цел беше Океанариума, който е втори по големина в света (най-големият бил в Осака). В централната му част има огромен аквариум с много видове риби, включително и такива, които много трудно се приспособяват към изкуствени условия, например риба слънце. Около този аквариум има по-малки зали на няколко нива с обитатели на световните морета и океани. Отвън има няколко басейна с пингвини.
Разходката беше много приятна, но изморителна и се запътихме към близкия мол да хапнем и да огледаме магазините. След почивката решихме да се възползваме от градския транспорт, за да се върнем в центъра. Автобусът беше сравнително нов, доста пълен и бързо ни закара до площада до реката – Праша до Комершио. До този площад е и един от фериботните терминали на Лисабон, откъдето тръгват корабчетата на една от компаниите, предлагащи разходки по река Тежу. Това също е много приятен вариант да се видят забележителностите на Лисабон и на следващия ден се възползвахме от него. На самият площад има много приятни заведения с маси отвън.
Третият ден започна с пътуване на прочутия трамвай 28, който се катери по тесните улички от Байша към Алфама и с него най-лесно може да се стигне до крепостта Сао Жорже.
По пътя спряхме на една от многото тераси с гледка към града, наречени мирадоро.
С доста трудности открихме входа към крепостта, която е построена през 6-ти век и от нея също се откриват гледки към останалите квартали на Лисабон и реката. Има малък музей и много градинки и места за почивка, включително и кафене.
Най-приятната част е след посещение на крепостта да се спуснеш надолу по тесните улички към центъра. Очертаваше доста дълго спускане, но съвсем случайно попаднахме на асансьор – доста по-модерен от Санта Жуста и безплатен, който за секунди ни свали до уличка в ниската част.
Решихме да обядваме в едно от заведенията на Праша до Комершио и да се насладим на гледката към Арката на Руа Аугуста и река Тежу. В ранния следобед се качихме на корабчето и отново минахме покрай всички интересни места в Лисабон. Перспективата е съвсем различна и затова винаги когато имам възможността за разходка по вода се възползвам. Ние ползвахме TRANSTEJO, като си купихме билетите по-рано през деня от терминала. Малко преди часа на круиза отваря и павилиона пред входа на терминала. Плаването продължи 2,5 часа.
Следващите 3 дни посветихме на пътувания около Лисабон. Първото беше до Фатима – свято място за вярващите, където през 1917 година три овчарчета разказват, че Дева Мария им се е явила неколкократно. Мястото става много популярно за религиозен туризъм и е построена голяма базилика , където са погребани трите деца-свидетели на чудото.
Пред базиликата има голям площад със статуи, една от които е на Папа Йоан Павел ІІ, който е разкрил едно от пророчествата, предадени на овчарчетата, а именно атентата срещу него. В другия край на площада има голяма и доста модерна църква. В градинка до площада се пази голямо парче от Берлинската стена, дарено от религиозен поклонник, защото казват, че друго от пророчествата се отнасяло до падането на стената. На този площад могат да се видят поклонници, които минават разстоянието от църквата до Базиликата на колене с надежда за изцеление.
Следващата ни кратка спирка беше пак от религиозно естество – красивия манастир Баталя от 14 век, който е в списъка на ЮНЕСКО.
Първата ни среща с океана беше в следващата спирка Назаре – известен курорт с много красив плаж, обграден от скали. За съжаление обяда в ресторанта с морска кухня ни отне голяма част от времето, но крайбрежието на Португалия и Лисабон са най-подходящите места да се опита прясна риба и всякакви морски дарове.
Завършекът на този тур беше в средновековното селце Обидос. Разходката започна с дегустация на вишнов ликьор Джинджа в стил „Обидос” – в чашка от шоколад. След това се разходихме из тесните улички между белите къщи и цветните храсти. Навсякъде продаваха сувенири – ликьор, чанти от корк и порцеланови плочки, с каквито са облицовани по-старите къщи в Лисабон. Купихме си джинджа, защото тази от Обидос превъзхождаше по вкус тази, която продават из центъра на Лисабон.
Вторият ни тур започна с преминаване на един от най-дългите мостове в Европа мост – Вашку Да Гама – около 17 км. Стигнахме първата ни спирка – Сетубал.
Разгледахме закрития пазар, пълен с плодове, зеленчуци и прясна риба и малкият централен площад. Близо до града е красивия природен парк Арабида. От един от върховете се открива красива гледка към Сетубал и полуострова на Троя. Спряхме за кратка почивка и кафе на един от многото плажове и потеглихме към курортното градче Сесимбра, известно с хубавия си плаж. Този път решихме да обядваме на плажа и да прекараме колкото се може повече време на брега на океана.
След плажа дойде време да посетим стара винарна в градчето Азейтао. Останах приятно изненадана, че ни заведоха в място, където и до днес произвеждат качествени вина, които почти всяка година печелят награди на световните изложения (включително и от състоялото се в Слънчев бряг през 80-те). Най-известното вино е Мускател де Сетубал. Опитахме още два вида вино, напазарувахме и поехме обратно към Лисабон. Преди да влезем в града спряхме в подножието на Кристо Рей и гидът ни почерпи с друг известен сладкиш – Торта де Азейтао, който ми хареса повече от прехваления Пащел де ната. На връщане минахме по другия голям мост на Лисабон – 25 Април.
Първата спирка на последната и най-интересна екскурзия беше градчето Синтра – много живописно и със собствен микроклимат, което ни посрещна с мъгла и леко ръмене. Над града е двореца Пеня, който е обграден от красив парк. Строежът на двореца е започнат през 19 век от крал Фердинад ІІ, който заедно с немски архитект е създал дворец от приказките. Стилът съчетава средновековни и ислямски елементи, цветовете са основно жълто и червено, с красиви детайли. Вътрешността е запазена и разходката из стаите и залите, които отговарят по пищност на външността, е много интересна. Паркът около двореца е изкуствено създаден, като по искане на краля в него са засадени растения от цял свят.
В самото градче Синтра и около него имо още интересни сгради от 19 век, принадлежали на богати фамилии. По това време плажовете не са били толкова популярни и Синтра е била известен в цяла Европа курорт, където богатите са се криели от летните жеги.
След Синтра се отправихме към Кабо да Рока – най-западната част от континента, където вълните на Атлантическия океан се разбиват във високите скали.
Последната ни спирка беше в известния курорт Кашкай – старата му част е много приятна за разходки, с типични старинни къщи, декорирани с плочки, магазинчета и заведения, но плажовете не ме впечатлиха. Въпреки това имаше доста туристи, които се възползваха от последните летни дни.
В неделя решихме, че сме разгледали най-интересните места в Лисабон и е време за почивка и шопинг. Отидохме до Алкочете, където е един от най-големите аутлети в Европа. Имаше магазини на португалски и световни марки и заведения и определено си заслужаваше пътуването.
Последния ден от ваканцията в Лисабон посветихме пак на пазаруване и на посещение на Катедралата на Лисабон – Се, която се намира в квартала Алфама. Влизането е безплатно, но ако си купите билет може да разгледате Съкровищницата и Вътрешната част, където течаха археологически разкопки.
Както на много места и тук Катедралата е посторена върху няколко по-стари църкви. Гореми разрушения е причинило и земетресението и последвалите го цунами и пожар през 1755. Тези събития до голяма степен са определили облика на днешен Лисабон, тъй като голяма част от града е трябвало да се застрои наново. След земетресението се проявяват лидеските качества на тогавашния премиер Маркиза на Помбал, който се заема с възстановяването на Лисабон. Затова и сградите, построени тогава са в т.нар. стил Помбалин и са устойчиви на трусове.
Ето и малко полезна информация за Лисабон:
Транспорт – има метро, трамваи в централната част и автобуси. Ние си взехме зелена карта Viagem, която може да се зарежда с различни суми – за еднократно пътуване или за няколко дни например. В трамваите и автобусите билети се продават и от ватмана/шофьора. От юли 2012 една от линиите на метрото е удължена до летището, но ако хотелът ви е близо до забележителностите в центъра е по-удобно да се полза Аеробус. Цената на билета беше 3.50 евро.
Храна – цените по заведенията в Лисабон са едни от най-ниските в Западна Европа. Чашка хубаво еспресо е от 55 цента до 1,5 евро, в зависимост дали ще го пиете на крак или на маса. Цените на рибните ястия започват от около 8 евро и зависят от ресторанта и най-вече колко близо е до посещаваните от туристи места. Освен риба може да пробвате пресните скариди, миди и всякакви други морски дарове. За моя изненада едно от националните ястия се приготвя от сушена и осолена риба треска, но ни обясниха, че тази традиция идва от времената на мореплавателите. Просто тогава това е била рибата, която моряците са взимали на кораба преди пътешествие, защото издържала дълго време. Любителите на месото също няма да се разочароват – типично португалско ястие е и стека с яйце, наречен биток, и въобще месото е на почит. В пекарните продават много вкусен хляб и десетки видове сладкиши.
Автор: Мадлена Йорданова
Снимки: Мадлена Йорданова
