Вече не се пишат такива книги. Романтиката вече е преместена в градска среда, а историческите елементи са сякаш запазени само за припомняне на политическите интриги. А едно време са го правели толкова добре...
Всъщност, излъгах - явно и сега се пише толкова добре за онези чудесно романтични времена около XVI-XVII век и "Угощението на Джон Сатърнал" го доказва. Заради умелото ползване на полуархаични изрази и стилистика, доста ще е трудно да разберете, че Лорънс Норфък е издал книгата в оригинал едва преди месец (поздравления и за българските му издатели да пуснат романа без идея за това дали ще върви добре в чужбина). Като нищо наистина ще го сбъркате с някой от класиците от онова време.
Разказът за живота на Джон Сатърнъл тръгва от неговото детство, когато е изгонен от селото си при идването на поредния религиозен фанатик, тръгнал да гони вещици. Джон губи майка си, но през последните седмици от живота си тя му дава нещо неоценимо като допълнение към дарбата да разпознава всички аромати, които достигнат до носа му. Сатърнъл попада в имението на сър Уилям Фримантъл и там започва своя нов живот. Главният готвач - майстор Сковъл, вижда закономерно у него наследника си и му предава всичко, което е научил в дългия си престой в кухнята.
Разбира се, Джон се влюбва, влюбва се в най-неподходящата девойка и любовта започва да си играе с двамата. Следват срещи с крале, войни, религиозни сблъсъци, политически интриги, кулинарни прелъстявания и още повече кулинарни предизвикателства - защо трябва да ви разказвам подробностите, като съм сигурен, че ще изпитате страхотно удоволствие да ги прочетете сами. А и може да опитате да приготвите някой от описаните в книгата кулинарни шедьоври.
Само ще отбележа, че тук ще намерите малко от "Граф Монте Кристо", малко от "Ямайски марони", малко от "Любов по време на холера", ако щете. Мистика, примесена с романтика и страхотен вкус. Това е "Угощението на Джон Сатърнъл" - угощение за сетивата на всеки придирчив читател.
