Така като я гледаш, Гленда Джаксън(на снимката вляво) има два Оскар-а извоювани все с еманципирани, отстояващи капризите си героини. Такава е й в The Romantic Englishwoman на Джоузеф Лоузи. Елизабет е достатъчно материално осигурена, за да усети болезнената липса на приключения, в живот с рамкиран в златния кафез на успеха посредствен писател (забавен Майкъл Кейн ). Затова когато пътуване до Баден-Баден я среща с мистериозния лентяй Томас, тя не се колебае да започне асансьорен роман (в смисъл, качва се и слиза когато поиска). Ти си шибан поет, който поетично ме шиба, откровеничи Елизабет. Нихилизмът и презрението към имането и имащите у Томас, познатият от класиката на Висконти Групов семеен портрет в интериор, Хелмут Бергер, действат като афродизиак, който превръща криволиченето из пътищата на свободата (по Сартр, но без много от Сартр) в запомнящ се адреналинов трип.
Така като я гледаш, Гленда Джаксън(на снимката вляво) има два Оскар-а извоювани все с еманципирани, отстояващи капризите си героини. Такава е й в The Romantic Englishwoman на Джоузеф Лоузи. Елизабет е достатъчно материално осигурена, за да усети болезнената липса на приключения, в живот с рамкиран в златния кафез на успеха посредствен писател (забавен Майкъл Кейн ). Затова когато пътуване до Баден-Баден я среща с мистериозния лентяй Томас, тя не се колебае да започне асансьорен роман (в смисъл, качва се и слиза когато поиска). Ти си шибан поет, който поетично ме шиба, откровеничи Елизабет. Нихилизмът и презрението към имането и имащите у Томас, познатият от класиката на Висконти Групов семеен портрет в интериор, Хелмут Бергер, действат като афродизиак, който превръща криволиченето из пътищата на свободата (по Сартр, но без много от Сартр) в запомнящ се адреналинов трип.