Строителният бум се превърна в запазена марка за България през годините на прехода. За съжаление, в значителната си част той се състои от абсурдни правни и архитектурни приумици, на пръв поглед невъзможни за реализация и понякога направо опасни начинания, припомнят от „За да остане природа в България“ – Коалиция от неправителствени организации и граждански групи. До този момент практически хората нямаха право да се противопоставят на незаконната постройка, замърсяващата фабрика, шумната дискотека или опасния трафопост, които застрашаваха здравето, а често и живота им.
От средата на октомври 2012 г. обаче ситуацията се променя: всеки гражданин ще може да обжалва строително разрешение или подробен или общ устройствен план, който го ощетява, дори без да е непосредствен съсед.
Коалиция „За да остане природа в България” заведе дело в Комитета за прилагане на Орхуската конвенция на ООН заради ограничения достъп до правосъдие при обжалването на общи и подробни устройствени планове и разрешителни за строеж, одобрени по Закона за устройство на територията (ЗУТ).Благодарение на усилията на „За да остане природа в България“ управляващите следва да приведат националното законодателство и особено Закона за устройство на територията в унисон с международните стандарти за достъп до правосъдие. Така ще се даде възможност на гражданското общество да контролира всеки опит на уязвимите за корупция общински администрации да позволяват застрояване в нарушение на обществения интерес.
Промяната стана възможна с Решение на Комитета по Орхуската конвенция, което обяви основни текстове на Закона за устройство на територията (ЗУТ) за накърняващи гражданското участие в тези процеси.
В съвсем близкото бъдеще този факт ще се превърне в повратна точка за развитието на урбанистиката, териториално-устройственото планиране и въобще строителния бизнес в България.
Така България се присъедини към отбора на цивилизованите държави, където развитието на градската среда и обликът на ландшафта се прави след широки обществени обсъждания, консенсусни решения и в полза на гражданите. Защото досега българското законодателство беше единственото в Европа, което изрично забранява всякакъв достъп до информация за готвени устройствени планове (ПУП и ОУП) и инвестиционни проекти, които чакат строително разрешение, както и тяхното обжалване.
Историята
В тотално противоречие с правото да живеят в екологосъобразна и безопасна среда досега българските граждани нямаха пълноценна възможност да реагират на строителни нарушения.
Причината е, че Законът за устройство на територията (ЗУТ) съдържа силни ограничения по отношение на обжалваемостта на разрешенията за строеж, които се простират само до съсобственици и някои съседи. Това създава условия за корупция, защото оставя изхода от подобни решения изцяло в ръцете на две потенциално заинтересовани страни: общините и инвеститорите.
През годините, тази порочна практика доведе до редица строителни безумия, като строителство в защитените територии и реализация на опасни за хората проекти като например лифтът за Седемте рилски езера в Национален парк Рила, който е построен върху свлачище.
Абсурдната процедура по отношение на безконтролното издаване на строителни разрешения е един от катализаторите на срива в цените на недвижимите имоти и спукването на имотния и строителния балон, който по своите мащаби са сред най-големите в Европа.
Тъй като липсата на възможност за обжалване на подобни казуси е в нарушение на правата на гражданите, през 2011 г. коалицията от природозащитни организации „За да остане природа в България” се обърна към Комитета на Орхуската конвенция – най-влиятелната институция за защита на гражданските права в областта на екологията. Целта на коалицията беше да се даде възможност на гражданите да заемат активна и пълноценна позиция по отношение на качеството на живот и безопасността им.
Заради драстичните нарушения в българското строителство, Орхуската конвенция зае изключително категорично решение, което има европейска значимост. Именно то ще даде възможност на гражданите да защитават интересите си от строителните предприемачи.
Исканията
Коалиция „За да остане природа в България” ще изпрати искане до президента Росен Плевнелиев за налагане на вето и за връщане за преразглеждане в Народното събрание на определени членове на ЗУТ, които се отнасят до обжалваемостта. Става въпрос за член 215 (6).
Ако това не стане, съдебната система ще се задръсти от граждански дела, които ще спрат голяма част от активните инвестиционни проекти и ще блокират работата на магистратите, предупреждават от коалицията. Това е така, защото в момента строителните планове могат да се обжалват изцяло, което да ги стопира за неопределен период от време. Идеята на експертите от Коалицията е да се даде възможност да бъдат обжалвани само проблемните точки.
Примери:
Ски зона Банско в Национален парк Пирин – заради нарушения на концесионния договор, одобрени от Община Банско, които бяха потвърдени от Министерство на околната среда и водите през 2010 г.
Лифт от хижа Пионерска до хижа Рилски езера в Национален парк Рила – одобрен от Община Сапарева баня без актуална оценка за въздействие върху околната среда и изграден върху свлачище
Общия устройствен план на Община Царево в Природен парк Странджа – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството през 2008 г. със сериозни нарушения на европейските директиви за Натура 2000
Общия устройствен план на Община Варна – одобрен от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с процедурни нарушения
Ски център Супер Перелик в Родопите – одобрен от Община Смолян без екологична оценка
Камчийски пясъци – проект „Камчия парк“, одобрен от Община Долни чифлик без екологична оценка и предвиден върху нарочно закрита защитена местност
Корал – курортно селище върху бившия къмпинг „Корал“, одобрено от Община Царево с процедурни нарушения
Иракли – курортни селища, одобрени от Община Несебър без оценка за въздействие върху околната среда
По материали от: forthenature и wwf.panda.org