Не успях да напиша супер-модерен, елитарен “какво (не)свърших през 2011 г.” материал. Опитах, но комбинацията от време и мерак се оказа недостатъчна.
За сметка на това се замислих какво да направя за този блог през 2012-а. Покрай заплахата един друг любим мой блог да замине в небитието си мисля, че 01.01.2012 е добро време за поставяне на цел. Една цел, че да не стане като 365 Project, който така и не успях да превърна в ежедневие. Онзи ден екипът им ми прати съобщение, че по-добре да ги оставя да ми изтрият сметката там, защото така или иначе не съм бил активен. Е, не ги оставих да изтрият сметката, може би някой ден ще се завърна…
Та да се върнем на 2012-а. И на блога. Тъй като маите са предрекли, че 2012-а ще е последната година на блога, мисля да опитам да го посъживя. Не знам дали ще успея, може да стане като 365 Project. Но със сигурност няма да успея, ако не пробвам.
Затова мисля да започна колосална промяна: да опитам всеки ден да публикувам материал “Ежедневно:”. Един познат преди време ми каза, че няма такова нещо като “нямам теми за блогване”. Има само мързел и липса на желание. Е, едва ли всички теми ще са перфектни, супер-интересни за всеки и съдържателни, но дори телеграфни, темите са си теми и някой може да намери нещо интересно за себе си.
Та затова започвам серията “Ежедневно:”.
Едно от сериозните блог-предизвикателства ще е да оставя “онзи блог” жив. Имам късмет да съм негов администратор, така че ще-не ще, блогът ще преживее, пък ако ще и само една година. Пак според маите, всяко подновяване на домейн за повече от една година може да се окаже класическо набутване, така че ще го подновим за една година, а ако за тази година не се появи нито един материал, ще го смятам официално за мъртъв. И ще е много жалко, и тъжно. И ще ми липсва. Но може и да не ми липсва (да припомяням ли пак за маите?).
Иначе годината започна супер. Ски, сняг, яка компания, много глупости (и смях, като пряк резултат). И понеже трудно можеш да събереш 500+ човека в хотел и да няма хора с просташки манталитет, естествено има и простаци, чиято простащина обаче успяхме да превърнем в допълнителни поводи за смях. Няма да започвам темата с пушенето, не и сега, сигурно ще пиша доста по въпроса по-нататък. Но темата неизменно присъства винаги, когато се съчетаят думите “ресторант”, “купон” и “простак”. Няма начин. Безволевия, овчи мениджмънт от страна на ресторантьорите, помага темата да е винаги актуална и да има какво да се добави. Но край, стига толкова! По-нататък, с повече и по-реални методи за борба с този вид простащина.
Утре е краят на безкрайно-кратката новогодишна ски-ваканция в хотел “Перелик”. Малко съжалявам, че не успяхме да си вземем пет дни, вместо трите, но станалото-станало. Със сигурност обаче българските ски-курорти (или поне Пампорово, като за начало) започват да си връщат имиджа на добра услуга, поне в моите очи. Естествено, далече са от Австрия или Италия, но и самите Австрия и Италия са бая далече, чисто географски. А Памророво е на четвърт резервоар, при това се минава през най-прекрасния град 
! Със сигурност ще се върнем, може би не в този формат. Със сигурност трябва да опитаме и Банско, и Боровец! Срам ме е, но не съм карал там ски, а съм българин, или поне така е написано в личната ми карта.
Стига толкова засега обаче. Утре – повече!
Photo (cc-by) leeds Sackboy