Предполага се, че зеленото движение е в бизнеса с променянето на света. Tам ли е наистина? За да е там, трябва да вземем пример от Архимед, който някога е казал, че ако му дадат достатъчно дълъг лост и опорна точка, на която да го постави, може да повдигне Земята. За да промени света това движение трябва да намери някои от тези “планетарни лостове”.
Страшно много хора се опитват да намерят решение за най-обезпокоителните проблеми на 21 век: промени в климата, недостатъчно хранителни ресурси, загуба на биоразнообразие, повишена заболеваемост и други. Отдадени учени, дизайнери, политици, здравни експерти, бизнес лидери, филантропи, журналисти и активисти работят неуморно, за да осигурят по-сигурно и устойчиво бъдеще за света. Но за жалост, нашите усилия често изглеждат несъразмерни на мащабите на проблемите. Проблемите стават все по-големи и по-големи, а нашите усилия се опитват да ги догонят.
Защо всъщност изоставаме? Със сигурност, не заради липса на усилия. Може би защото не действаме достатъчно стратегически. И може би защото се фокусираме прекалено много върху символичните битки, и не достатъчно върху тези, които могат да доведат до сериозни, осезаеми резултати.
Вземете промените в климата. Някои хора са отдадени ревностно на каузата да спрат изграждането на нефтопровода Keystone XL, твърдейки, че един нефтопровод ще сложи край на борбата с промените на климата, въпреки че нефтопроводът сам по себе си би представлявал само миниатюрна част от националното енергийно потребление на САЩ. Докато спирането на този нефтопровод несъмнено би било от полза за облекчаване на промените в климата, далеч по-голямо намаляване на емисиите парникови газове би било възможно (и вече се прави) чрез усъвършенстване на американските стандарти за автомобилна ефективност, модернизация на сградите и фабриките, изграждане на повече соларни и вятърни централи и спиране употребата на въглища. Защо не отделим внимание на тези по-значителни части от енергийната система на Америка, в които можем да постигнем по-голямо намаляване на емисиите на въглероден диоксид? Защо също така не се фокусираме и върху другите парникови газове като метан, азотен оксид и сажди – повечето от които идват от малък брой страни и икономически сектори, и може да бъде много по-лесно да бъдат променени бързо отколкото цялата икономика на изкопаемите горива?
По същия начин, по отношение на обезпечаването с храна и околната среда, прекалено много се фокусираме на идеологически заредени въпроси и сериозно игнорираме по-големи и по-прагматични теми. Органично или конвенционално? ГМО или не? Разгорещено водим спор по тези две системи, въпреки че двете са само малки играчи в глобалната хранителна система: сертифицираните био ферми произвеждат по-малко от 1% от произвежданата храна в света, а ГМО се използват само на 10% от обработваната земя в световен мащаб. В същото време изследванията показват, че много земеделски решения – като подобряване на управлението на почвите и водата, справяне с изхвърлянето на храна или промяната в диетите – могат да осигурят значителна хранителна обезпеченост в света без да се отклоняваме в идеологически дебати. Нека да вложим нашите устойчиви земеделски усилия там, където те ще постигнат най-голям ефект.
Как всъщност можем да се фокусираме върху големите въпроси и да сбъднем наистина работещата промяна? Може би можем да вземем пример от Архимед, които някога е казал, че ако му дадат достатъчно дълъг лост и опорна точка, на която да го постави, може да повдигне Земята. Нека се опитаме да намерим някои от тези “планетарни лостове”.
Ефективният планетарен лост има три характеристики. На първо място, той трябва да бъде дълъг лост, който да може да уголеми малките сили в по-големи действия. Такъв лост може да бъде постигнат понякога чрез медиите, политическата промяна или социалните движения. Често се случва чрез технологиите и пазара.
На второ място, лостът трябва да бъде поставен на правилното място, премествайки планетата в правилната посока. Това означава да се избегнат големите емблематични усилия, при които промяната е малка и вероятно в грешната посока и да се постави фокус върху големите победи в правилната посока.
На трето място, много помага ако не са налице силни, опозиционни сили, които да дърпат лоста в друга посока. Да се намерят евентуалните партньори и да се минимизира потенциала на разпалените врагове прави работата много по-лесна.
Намирането на този вид планетарни лостове ще изисква да отправим поглед към фундаментални идеи, фундаментални решения и фундаментални места, които наистина могат да променят света. В това издание на Momentum са представени седем проекта, които правят точно това в областта на риболова, промените в климата, дъждовните гори, разрастването на градовете, нарастването на населението, устойчивото земеделие и чистата вода.
Нека да бъде ясно: не искам да омаловажавам усилията по нефтопровода Keystone XL, дебатите около био или ГМО земеделието и други горещи проблеми. Тези теми са все още много важни и трябва да продължат да привличат внимание. Но гледайки напред, нека бъде внимателни да не се оплетем прекалено много в тези идеологически заредени, силно символични усилия. Нека да бъдем сигурни, че сме отделили достатъчно време, енергия и други ресурси на опорните точки на планетарните лостове. Придвижването на Земята към устойчиво бъдеще не изисква нищо повече.
—
Джонатан Фоли е директор на Института по околна среда към Университета на Минесота, където е професор и McKnight председател на Департамента по екология, еволюция и поведенчески науки. Освен това ръководи IonE’s Global Landscapes Initiative.
Текстът е публикуван с любезното съгласие на Momentum.
—
Списание Momentum и седемте вдъхновяващи примера.