![People Like Us]( "People-Like-Us")
Tриийсегодишен, барнат дилър на бартерни сделки - менка вагон с консерви доматена супа за два с колумбийски кокошки като стой та гледай - се връща в родното място, да погребе родител, когото отдавна е отписал като баща. На място семейният адвокат му връчва 150 бона, завещани да бъдат предаде на млада майка с дете, които бартерният играч ни най-малко познава.
Холивудският уклон да се пишат сценарии за (уж) живота на малките хора, е колкото симпатичен като концепция (никога не съм харесвал тонът, който Амели Пулен зададе), толкова и скучен за гледане.
Еverybody's Fine и
Тhe Decendants бяха ОК - поколенческата бездна видяхме от ръба, в
People Like Us обаче - с тоналността и настроението на реклама на Нес кафе, въпреки всички налични предпоставки - от моралните дилеми между разбрали за съществуването си на 30 брат и сестра, до майчинският избор на Мишел Пфайфър, която като гара разпределител отклонява тежкия характер на рокабили таткото - предлага вкиснат боровинков сироп, вместо истинско съпреживяване.
