Мартин на ски
Планът за изминалите няколко дни включваше каране на ски. Също така включваше и качване на Мартин на ски за първи път.
Маги успя да уреди мънички ски и обувки. Защото в Пампорово не предлагат оборудване за такива мъници. Лошото е, че не само оборудване не предлагат: нито детската градина го поиска (бил твърде малък), нито учител се нави да го обучава. Аз бях доста против Мартин да е с нас на ски, но Веси ми заяви още тогава, че тя ще се грижи за добичето, и съответно ми уми ръцете по този начин.
Та така, Марти въоръжен със ски и с много амбиция, потегли с Веси на ски още втория ден, в който бяхме в Пампорово. Поради неработещ влек, Веси го дръпна направо на зелената писта на “Снежанка”. Допълнително “утежняващо обстоятелство” беше, че целия ден валеше зверски сняг (бяха го обещали), но това никак не помагаше нито на пистата, нито на Мартин, на който много бързо му омръзна цялата работа.
Когато ги застигнах на пистата, Мартин беше едно премръзнало, размекнато, олигавено и ревящо създание, което никак вече не искаше да чуе за ски. Веси обаче успяваше да го задържи “на линия”, някак винаги успява да го манипулира. И така с триста зора, стигнахме до “Silver Lake”, където пихме чай, почивахме, Марти изяде няколко захарчета и обяви, че не иска вече ски и я по-добре да се прибираме в хотела и да ходим на басейн. Отне време да го убедим, че всъщност няма как от средата на пистата да стигнем до хотела, ако той не се стегне и не се качи обратно на ските. И така малко по-късно един по-стоплен и все още доста обезкуражен Мартин потегли надолу, пак на ръцете на майка си. Много сериозен довод, който го спечели, беше това че Веси му обеща да му даде да играе на телефона и, когато стигнат долу. Той яко се е зарибил по клонинга на едновремешния “Pipe Mania”, сега известен като Flush за Windows Phone 7. Та мераците за телефона на майка му го държаха на крака до самия ресторант.
Втория ден (вчера), нещата вървяха значително по-добре. Нямаше драми, но и времето беше много по-приемливо. Е, малко е мрънкал (аз вчера се занимавах с големите деца, та не видях Веси и Марти на пистите), но всичко е минало успешно!
Днес нещата бяха още по-приемливи, което си личи и от тук:
В това видео Мария помага на Веси. След това се шегувах, че Веси може три дни да го е влачила по пистите, но Марти има видео с Мими, а не с нея. Нещо шегата не хвана дикиш обаче, що ли…? 
Изводът от тези три дни според мен е: ще стане, ще го бъде! Но е много малък още за сериозно обучение. Може би догодина (когато е на 4.5 години), ще е по-силен откъм усещане и стоене върху ските. И може би ще се намери учител, който да се навие да обучава такова мъниче (или поне ще го вземат в ски детската градина).