Едно време в сп. Наш дом имаше рубрика “Идеи, родени от читателски писма” (не, това няма да е поредният носталгичен пост, обещаваме). Та в тази рубрика хора, обикновени притеснени соц новодомци, изпращаха по някой нов двустаен панелен апартамент и питаха как да стане подходящ и удобен за живеене за: тях, детето и бабата; за тях, двете близначета и новото бебе и т.н.
Редакцията на Наш дом викаше известни и по-малко известни архитекти, те правеха предложения, илюстрирани със сочни скици. от които още можем да се поучим на икономични интериорни хрумки (само и до днес не разбираме как са давали 48 квадрата на семейства с близнаци, но няма значение).
На нас това лято ни се случи на два пъти да помагаме на близки хора как да направят икономични преустройства: веднъж на чисто нов апартамент, класически двустаен в София и веднъж на петдесетгодишно, западнало жилище в Троян. В следващите няколко поста “Помогни на приятел” ще разкажем как пробвахме да преустроим двустайно жилище в тристайно и как (не) може да се направи ремонт за под 10 000 лв в наше време, дори и с ИКЕА и кризата наоколо.
Новият апартамент на Петър
Преди да започне да търси апартамент, Петър ни попита: “Старо или ново?”.
Ние харесваме старото строителство – заради по-добрите локации на старите сгради, заради по-големите помещения и духа.
Но в стара кооперация неизбежно се сблъскваш със сърдити съседи, неподдържано стълбище и огромен ремонт.
Така че все пак Петър заложи на ново строителство. Съветите ни към него бяха:
- Проучи строителя
- Внимавай с изложението и гледката
- Избягвай последни и предпоследни етажи – никога не може да се разчита на добро изпълнение на покривните изолации.
Верен на принципа “Времето е пари”, за няколко седмици Петър беше ходил на редица огледи и в крайна сметка ни изпрати плана на апартамента, който е харесал най-много. Намира се в комплекс от 2007 година, в южните квартали на София.
Ние също харесахме апартамента, защото помещенията са нормално големи и кухнята има прозорец. Или както архитектите важно казват: “Има потенциал”.
И Петър сключи предварителен договор.
В следващия пост ще разкажем как от двустаен направихме тристаен и започнахме подготовката за ремонта.
Наследственият апартамент на Николай
Апартаментът на Николай е стар (но не чак толкова), 90 квадрата и се намира на тиха улица с липи в центъра на Троян — малък и близък до курортен град. Целта на ремонта беше с минимум (но наистина минимум) средства жилището да стане годно за временно обитаване — през уикендите, като изходна база за някой планински преход или спокойно каране на ски в малък курорт. Николай иначе живее в София със семейството си.
Първоначалният бюджет беше 10 000 лв.
Апартаментът е стар, правен с малко пари и не е виждал ремонт откакто е построен
Както във всеки стар апартамент, най-трагично е положението в кухнята и банята
Предложенията ни към него бяха:
- запазва се максималното възможно, включително паркета (след изцикляне) и част от старите мебели (след лека реставрация)
- банята и кухнята се изриват. Няма как
- всичко се боядисва бяло (и тук-там сиво), за да не омръзва
- дограмата не се сменя (защото не е трагична)
- апартаментът не се топлоизолира (в крайна сметка ще се ползва сезонно)
- където нещо липсва, се ходи в ИКЕА
- залага се на смели цветове и щампи и на гледката на зелените хълмове и покривите на къщите наоколо
В крайна сметка направихме вариант с минимално, но ключово за общото впечатление бутане на стени.
И Николай започна ремонта.
В следващия пост ще разкажем какви изненади се появиха, когато в апартамента влезе строителната бригада, първоначално наета за 4500 лв да свърши всичко. И как сумата набъбна до 7000 лв и пак никой не беше доволен.