Предлагам с теб да се видим след 10-15 години, там на дунавския бряг... Ти донеси водката, от мен ще е сальодката. Ще си сипем по едно, ще го пиинем на екс, ще закусим и ще помълчим... Ще помълчим в памет на тези заради които се построи Белене, същите тези които тогава вече няма да са живи... И на мен ще ми липсва баба ми, но това е живота, а пък българските пенсионери не са от най-държливите...
Ще пием по още едно и пак ще помълчим... Аз защото няма да знам, как да ти задам въпроса, ти защото гузно ще отбягваш да ми отговориш. Защо причинихме това на нашите деца... Защо отровихме тяхната земя...
На мен две водки ми стигат и след втората ще си тръгна... Ти ще останещ... Защото когато Белене се построи ти ще си в предпенсионна възраст. И ще искаш да гласуваш пак и пак... За нещата които не си направил като млад, за идеите които отдавна са се пенсионирали... Аз ще гласувам за децата ми, които за тяхна радост, нито ще помнят кога ти си управлявал, нито какво ми е струвало да ги спася от миналото...
Твой Стоянов, Огнян, гражданина...
