вдъхновението да си подредя книгите по цветовете на дъгатa (blame it on Hank Green and just a hint of OCD); да изхвърля всичко ненужно; да внасям всякакви дребни промени от типа на свикването да пия чая си с мляко, просто така; да си купя обувки, каквито никога не съм носила, в цвят, който обожавам; да излизам от зоната на комфорта си с малки, но ежедневни стъпки, да променям нон стоп неща около мен, за да ми е ново и за да не се хвана с косата; да се зарибявам по нови жанрове музика (dark jazz, who would’ve thought?) и по нови албуми на стари любими артисти; да гледам с любопитство на света; да блогвам по-често; да отивам на два пъти до кухнята, защото съм си забравила приборите първия; изобщо забравянето на неща като къде го оставих това, за какво говорехме, ти какво всъщност искаше да ми кажеш и абе аз верно, че трябваше да правя едни упражнения за самоусъвършенстване днес; да карам хората да ме ръчкат да правя нови неща, които отдавна искам, но ми трябва просто последният сантиметър избутване от скалата, a докато ги правя, да сияя от щастие (глаголът ‘цъфтя’ е по-точен, добре де); да запомням хората в метрото, дори и не особено положително – извинявам се, но анцуговосив суичър, розова тениска, дънки, червени пантофки и кафява кожена чанта…don’t get me started; да имам желание да опитам нещата, които предизвикват интерес в близките ми хора – било то нова игра, филм, заведение, групата на еди-кого си… (because they’re my best friends, everything is an 8 or higher!); да чувствам лекото неудобство, когато някой ми говори нещо, а моето съзнание си скита надалеч в този момент; финият баланс между тоталната разсеяност и още неканализирания ентусиазъм за всичко се събира в някакъв странен фойерверк, който за щастие хората около мен оправдават засега; с две думи – какво ни говори това?
