Задавали ли сте си въпроса защо преди да построим къщата си, издигаме дувари – високи, плътни и дебели?
Задавали ли сте си въпроса защо се чувстваме по-добре зад плътни и дръпнати пердете?
Задавали ли сте си въпроса защо ползваме климатици, вместо да отворим прозорците, когато навън не е жега, разбира се?
Мога да продължа, но ще спра. И обещавам да не ви говоря за крадците, миризмите и т.н.
Ще се опитам да обясня, защо един коментар “Затвори си стената” (става въпрос за Facebook) ме провокира за този текст.
Не искам да издигам плътна огромна ограда, зад която да се крия.
Не искам да спирам истинската светлина да влиза в дома ми, дърпайки плътно пердетата.
Не искам да стоя на климатик, дори когато не ми е студено, защото не мога да си отворя прозореца.
Искам хората, с които населявам територията България, да се научат, че нито аз, нито те, сме сами на този свят. А това означава, че трябва да се съобразявам с наличието на други хора, дори и те да не ми харесват. И това е един от признаците на развитите общества – хората знаят, че живеят с други хора, и че тези хора, също като тях имат права и задължения.
А тук действаме на принципа – търпи, не се занимавай, когато:
- съседите неспирно купонясват, а ти не можеш да спиш в собствения си апартамент. И ако направиш забележка си простак.
- непознати навлизат в личното ти пространство, без изобщо да им пука, че това те притеснява.
- всички те предреждат, а ти се опитваш да следваш реда.
- бързаш и искаш да се качиш по ескалатора, а всички са заели мястото, сякаш им е бащиния.
Мога да продължавам, но ще спра. Защото незачитането на другия е също толкова агресивно и онлайн.
Не искам да си затварям стената. Но искам хората, които поставят нещо на нея, да помислят преди да го поставят. Искам да не навлизат в личното ми пространство, не защото е заключено, а защото са израснали в развитието си и знаят, че това е правилният подход.
Така че няма да си заключа стената, стигат ми плътните пердета у дома, без които апартаментът ми става едно цял с този срещу нас, защото близостта е умилителна.
Но както аз не “цапам” чуждите стени, така искам и моята да не се цапа, особено от експерти.
Благодаря.
Filed under: Мисли за живота Tagged: възпитание, лично пространство, общество, права, търпимост