Огледало на табута – това е едно определение за 10-ти ноември 1989 г. Преди тази дата е било табу да се критикува соца, доктрината за превъзхоството му и упадъка на западната култура, а да не говорим пък за критика към лидерите на БКП. Сега се намираме в другия край на махалото – има нетъпимост към каквото и да е позитивно отношение към който и да е аспект от периода.
Всичко това виждаме много ясно с протеста днес по време на конференцията посветена на Людмила Живкова. Той беше породен от невидимия страх, че някак обявената за научна дискусия ще реабилитира комунизма и престъпленията му. Да си призная, свързвам Живкова единствено с асамблеята “Знаме на мира” и комплекс “Камбаните”. Това е било едно прекрасно начинание, което непременно трябва да възобновим. Ако някой смята, че има тъмна страна на работата й, нека направи контра-конференция и да образова хора като мен отраснали в т.н. “преход”.
Говоренето по темата обаче придобива единствено крайни измерения. Разбираемо е, че всяка нова система изградена върху прахта на старата да изпитва нужда от контрол над търлкуването на историята. Имаме нужда да утвърдим пред себе си правотата на пътя, който сме поели и го правим с едностранчиви и лесни за смилане изказвания за всичко свързно със старата посока. В противен случай някой може да посмее да се усъмни в аксиомите на сегашния режим, което пък съвсем да провали крехкия процес на взимане на решения.
Забравяме обаче, че всичко това се е правило и от самите комунисти навремето. Наричаме го соц-пропаганда, защото сега го смятаме за лошо, но на практика не се различава от рекламите за евро-избори, субсидии, startup компании и политически партии. Просто последните са “новата линия” и следователно определено не са пропаганда, а “информационни кампании”. Термините определят възприятието, а одобрените теми на дискусия – интерпретацията. Забравяме, че едностранчивостта на диалог по която и да е тема – особено историческа – носи единствено вреди.
Затова смятам, че протестиращите на конференцията днес повече са пречили, отколко да са помагали на историческата ни памет. Не можем да разглеждаме никоя личност или събитие от миналото единствено в черно и бяло. Живкова не прави изключение и е време да спрем с глупостите и анти-комунистическата параноя. Твърдението, че нещо хубаво се е случило “по онова време” не трябва да бъде табу, а тема на диалог между различни гледни точки. Иначе ще си повтаряме старите лозунги в нов аранжимент.