oсвен че е звездно усмихната и чаровна Петя е умна и добре образована млада дама. и освен, че е фен на всичко нет-ско, работи това, намира време да списва и свой fashion & lifestyle блог – petpanda.wordpress.com
накратко си говорим с нея за блогърите тук и там и за това колко насериозно бизнеса в България гледа на блогърите
Как стана блогър?
Ами, винаги съм имала някаква форма на дневник и когато бях в Щатите да уча, открих, че този дневник може да е онлайн. Минах през няколко различни форми на самия блог, от персонален, дневник-тип блог, през социални коментари на случващи се събития, до petpanda, който е последното ми дигитално местенце. Много е хубаво да имаш свое собствено пространство в огромния интернет. Още по-хубаво е да знаеш, че те четат и коментират хора, които са по-целия свят, а и че нещата, които вълнуват теб, вълнуват и много други блогъри и читатели. Блогърството е нещо много социално. Това всъщност го дели от просто тетрадка-дневник. Пишеш за да си четен, споделян и интересен като съдържание, защото блогът олицетворява блогъра.
Каква е разликата в това да си моден блогър тук и в UK?
В Англия има много повече събитя, на които се канят блогъри. Когато живях там и блогвах, работех в модната индустрия, което ми помагаше много за нови теми и съдържание на блога. В България е малко по-трудно, тъй като когато решиш да снимаш в някой магазин, те гледат странно. Някак си тук блогърите не са възприети като медии, а не трябва да е така, защото един блогър може да има голямо влияние и много верни читатели.
Популярно ли е у нас блогърството, според теб? Познаваш ли хора, които не четат блогове?
Ами мисля, че е популярно, въпреки че не може да се сравнява с нивата на блогърство в Щатите или в Англия.
Да има много хора в България, които не четат блогове. Дори някои от моите приятели нямат навика да четат моя блог и много често сме в ситуалция като от в първия сезон на How I Met Your Mother, където Барни непрекъснато пита – “Don’t you EVER read my blog?” 
Може би в България тази блогърска култура отнема малко повече време да се развие. Все пак блоговете са доста нишови. Има малко хора, които религиозно четат блогове, следват си ги в Google Reader и коментират на постовете.Вярвам, че тази култура ще се развие у нас, колкото повече блогове има, толкова повече хората ще се научат да ги четат.
Какво си пожелаваш като блогър?
Като блогър си пожелавам много интересни неща, които да ми се случват и да ме вдъхновяват.
—
говорихме си и с Бойо Попов за онлайн журналистиката, с Ана Динкова, с Емо Марков