В традициите на най-популярния в България журналистически жанр, известен като “копи-пейст”, днес БНР и Стандарт пуснаха почти идентични текстове, “отразяващи” най-новата ПиАр акция на НДСВ:
Национална кампания под мотото “Детски надбавки за всяко дете” започва партия НДСВ. Инициативата й беше обявена в Силистрa. Тревожният спад на раждаемостта в страната изисква адекватна политика за стимулиране на младите семейства, заяви лидерът на НДСВ Христина Христова. Тя припомни, че от един 1 200 000 българчета, 400 000 не получават детски надбавки и това трябва да се промени:
Всеки, който взема над 350 лева няма право за детски надбавки за неговото дете. Това е средната класа, работещите хора, тези които са най съвестните данъкоплатци, те именно да бъдат лишени от тези детски надбавки, да не говорим, че детската добавка не е социална помощ. Детската надбавка е насърчителна мярка.
Първо ще уточня, че подкрепям принципа детските надбавки да са универсални, а ако изобщо трябва да има максимален праг на доходите, над който да не се получават тези надбавки, то този праг трябва да се сложи много над средния доход на член от семейството.
За какъв популизъм говоря тогава?
Това, което Христина Христова пропуска да отбележи при представянето на иначе достойната цел на своята кампания е, че горният праг за получаване на детски надбавки беше въведен именно от НДСВ през 2002 година, когато тя беше ресорен заместник-министър, а после и министър на труда и социалната политика. Този факт разбира се не е споменат и в нито един от материалите, отразили инициативата, публикувани до момента.
Сега, когато е далеч от парламента и без шансове за връщане в него, НДСВ се сети колко е несправедливо приетото от самото него решение за въвеждането на подоходни ограничения за даването на детски надбавки, но забрави да си го припознае. Важно е също да си припомним, че прагът за получаване на надбавките през 2002 година беше 150 лева брутен доход на член от семейството, тоест не ставаше дума за спиране на надбавките само за хора с високи доходи, а за огромна част от работещите български родители.
Разбирам, че в българската политика няма място за морал. Разбирам, че обръщането на 180 градуса на разбирания и политики е нормализирано поведение не само за българския политик, но достойните политици, когато правят обратен завой, си признават грешките.
Забележка:
Снимка – сайт на Народното събрание
