сиси кафри:
дадох го на моли,
защото ме помоли,
патешкия крак,
патешкия крак.
редник кар и редник комптън, стиснали здраво под мишница късите си войнишки бастунчета, маршируват с олюляване, обръщат се кръгом и устите им едновременно блъвват мощен залп от пръдня. откъм уличката долита мъжки смях. отвръща им дрезгавият тембър на мъжкарана.
мъжкараната:
не ти се урежда въпросът, рунтав гъз. да живеят лудетините! повече власт за момичето от каван.
сиси кафри:
и повече късмет за мен. каван, кутхил и белтърбет. (пее.)
дадох го на нели
корема си да бели,
патешкия крак,
патешкия крак.
редник кар и редник комптън се обръщат да им отвърнат, туниките им аленеят кървавочервени под мъждукащия ореол на лампата, а русите им бакърени чутури са прорязани от черните вдлъбнати черти на шапките им. стивън дедалус и линч минават през тълпата, недалеч от червените униформи на британските войници.
редник комптън (заканва му се с пръст):
какво дири тук свещеник?
редник кар (обръща се и подвиква):
здрасти, отче!
сиси кафри (гласът й се извисява още по-пискливо):
хвана го, стисна го,
ех, голям мерак
за патешкия крак.
джеймс джойс