Историята започва познато: тя е на 22, блестяща студентка в престижен универитет, в семейството цари мир и хармония. Светът може би като цяло не върви уверено към светлото бъдеще, но в личен план посоката без съмнение е именно тази. И точно когато е запретнала панталони до коленете, за да прецапа през което и да е море, универсалните вселенски сили се събират, решават, че така им е скучно и нанасят подмолен житейски удар под кръста. Майка й е диагностицирана с рак на гърдата.
Историята се е случвала, с дребни разлики, на мнозина от нас. Изходът от цялото премеждие като цяло е спорадичен, но голям процент от тези случаи завършва щастливо. Не това обаче е важното.
Не е важно и как завършва историята, с която започна този текст. Понеже там всъщност не е нейния край, а нейното начало. Въпросната млада и блестяща студентка, която се нарича Яел Коен, се изправя след тежкия удар, поизтупва праха на шока от все още запретнатите панталони, запрята и ръкавите си и се хваща за работа. Обмисля как най-добре да използва уменията и способностите си. Решава, че изследователската работа не е нейната сила и се фокусира върху друго. Създава организация, чиято цел е да информира как да се предпазим и как да забележим навреме евентуалния заговор на скучаещите вселенски сили. И ако все още не ти става ясно с какво точно се занимава организацията й, името, надявам се, внася кристална яснота. Нарича се Fuck Cancer.
„Не съм мислила да се занимавам с благотворителност. Не съм мислила да посвещавам живота си на това. Аз просто исках да помогна на мама”, пише на сайта на организацията, в секцията STORY. Пак от там разбираме, че палавото име, а вероятно и основното вдъхновение, са дошли след като Яел направила тениска с този надпис, с идеята майка й да я носи докато шета вкъщи и да й повдига духа. Мама обаче се оказва замесена от друго тесто – веднага след като може вече сама да се облича, петдесетгодишната жена започва да носи тениската навсякъде. За всеобща радост хората наоколо започват да я поздравяват, да я разпитват за историята й, дори да я прегръщат. А да получаваш обичта и подкрепата на хората около себе си – познати или не – ето нещо, което всеки преминал през подобно премеждие би сложил в задължителния списък с превантивни мерки.
Междуверменно организацията на Яел се е разраснала неудържимо – освен непосредственото ядро от млади и талантливи хора, които движат процесите, около тях като концентрични кръгове се завихрят все повече съмишленици, дотолкова, че през 2011 година в съндъчетата с богатства на организацията влизат точно 312 512 долара от дарения. Парите са изразходвани целесъобразно, а на сайта има трогателна разбивка, в която може да се проследи пътя на всеки долар (включително 747 долара за телефон, например). Основната част от богатствата, отива за обучителни кампании, насочени към широката публика, но с основен фокус младото поколение, така наречените Y-Gen.
Защо ли? Ами просто е – кога за последно някой е виждал кампания за превенция на рака, насочена към младите. Или кога сме чули за последно младежи да участват в дебат по въпроса (ако изобщо такива дебати съществуват в тази част на Южна или Източна Европа, в която имаме удоволствието да битуваме). И е нормално – няма как да убедиш 30 годишен мъж, чиято единствена здравословна грижа за момента са почти невидимите зачатъци на паласки, да ходи на профилактичен преглед за канцерогенни маркери. И точно там хвърля цялото си творческо остроумие екипът на Fuck Cancer.
„90% от случаите на рак са лечими, ако се открият в първа фаза”, пише на сайта на организацията, на който могат да се открият цял куп лесни и приятни, дори забавни начини да откриеш своето тяло, да следиш за неговите нужди и да внимаваш за промени в него. Защото не е нужно да сме пасивни наблюдатели. Не е нужно и да сме фрустрирани фаталисти. Ракът не е нещо, което се случва на другите, предимно когато остареят. И не е нещо, което зависи само от лошото чувство за хумор на вселенските сили.
—
Fuck Cancer са на http://www.letsfcancer.com. Там освен всичко останало можеш да разбереш защо и как е важно да се пипаме.
—
Яел Коен на TEDxVancouver: