Въпреки честото споменаване на думата "кросфит", за съжаление още по-често се случва трениращите да нямат представа за същността на понятието. Настоящата статия има за цел да обясни малко по-подробно какво е кросфит по един по-нетрадиционен начин, през погледа на трениращ и треньор.
"Красотата на вселената е не само в единството на разнообразието, но и в разнообразието на единството." - Умберто Еко
Наскоро на един фитнес семинар разбрах, че кросфит е трениране с 20 секунди почивка и 10 секунди натоварване, като упражненията, които се използват, са със собствено тегло… Всеки уважаващ себе си треньор се интересува и приема и другото, различното от неговия стил.
Дали ще го използва в програмите, които прави за своите клиенти, вече е въпрос на избор в зависимост от целите им и т.н. Но не само треньорите, а и трениращите много често въобще нямат представа какво точно е кросфит и си избират няколко комплекса, на които са сравнително добри и си ги въртят само тях.
Или получаваме т.нар. от мен явление "плажен кросфитър", който, подобно на своя събрат "плажния бодибилдър" пренебрегва една част и набляга само на друга.
При "плажните билдъри" виждаме обърнато внимание на бицепсите, гърдите и корема и занемарена долна част на тялото, а при "плажните кросфитъри" - наблягане само на една (рядко на две) от трите модалности: вдигащият тежки щанги си избира комплекси с големи тежести, но продължава да не може да пробяга 800 м без няколко почивки или да се превърти на лоста; трениращите със собствено тегло си мяткат "Синди" и подобни, но продължават да не могат да обърнат една щанга и т.н.
Rocka Rolla (1974)
Годината е 1974 и светът основно е разделен на 2 лагера – социалистически и капиталистически. Първото, за което всеки от соцлагера се сеща при мисълта за ‘загниващия’ капитализъм, е… кока-колата. Ето това е силата на маркетинга и рекламата, за която искам да ви напиша няколко реда, преди да преминем към темата за кросфит. Можете да прескочите на следващата част от публикацията.
САЩ е най-големият пазар. Бил е тогава, е и сега. Маркетинг специалистите знаят добре това и използват двата основни принципа:
Откриване на нови възможности:
- нова марка;
- нов продукт;
- нова потребителска група.
Оползотворяване на съществуващи възможности:
- отнемане на пазарен дял от конкуренти;
- увеличаване на стойността на марката;
- поддържане здравето на марката;
- увеличаване удовлетвореността на клиентите;
- спестяване на разходи.
Нека ви кажа и какво представляват маркетинг специалистите – това са хора, които не са създали нова наука от кота нула, а са я изградили, "открадвайки" неща от науката на статистиците, икономистите, психиатрите, философите…
За какво ви говоря всичко това? Представете си, че сте в края на 70-те години на миналия век и искате да преуспеете в САЩ – типичната американска мечта. Американец сте и имате някакви познания за различните начини на трениране, защото сте гимнастик, т.е. тренирате предимно със собствено тяло, но използвате и олимпийските движения в тренировките си, бягате.
Четейки горните редове за маркетинга, не ви ли хрумва да направите нова марка, с която да отнемете от пазарния дял на конкурентите ви (фитнес зали и персонални треньори), като за създаването й "откраднете" от тренировките на щангисти, лекоатлети, гимнастици?
Sad Wings of Destiny (1976)
Двамата братя Дик и Пийт Дрейсигакер се понасят на тъжните криле на съдбата през 1976 година, когато, въпреки отдадеността им при подготовката, те не са взети в националния отбор по гребане за летните олимпийски Игри. Затова основават собствена фирма и офисът им е в задната част на камион за хляб. Изглежда там са чели основата на маркетинга и кроили планове за бъдещето, размишлявайки и върху правилото, че трябва да направиш продукта си специален, за да бъде купуван повече.
С какво се занимавала фирмата им ли? Ами… те произвеждат гребния тренажор Concept 2, но за това ще говорим по-късно.
Point of Entry (1981)
"Грег Гласман създава методологията за трениране КросФит през 80-те години на XIX-ти век". Кратко, точно и ясно. Звучи ли ви като "В началото бе словото"? Алегорията не е случайна, защото КросФит се превръща в нещо като "спортна религия" за много хора по света.
Идеята на кросфит е тренирането на перфектния атлет. Методологията, създадена от Грег Гласман постига това чрез изключителното многообразие от тренировки, които той нарича тренировка на деня (от аглийски WOD -> Workout Of the Day). Най-често това са високоинтензивни и кратки тренировъчни сесии (комплекси), които в повечето случаи се изпълняват дори и без никаква почивка. За конструирането на отделните WOD се използва голям набор от упражнения и схеми.
Грег Гласман започва работа през 1995 г. в полицията в Санта Круз и там отваря своята първа зала – първата КросФит зала. Ковачницата на перфектния атлет…
Перфектният атлет според КросФит
Той е еднакво добър щангист, бегач на дълги разстояния, гимнастик, спринтьор… Всеки кросфитър се стреми да развие в себе си следните 10 качества:
- Кардиоваскуларна/Респираторна Издръжливост - способността на системите в човешкия организъм да набавят, обработват и транспортират кислород.
- Издръжливост - способността на тялото да обработва, складира, доставя и използва енергия.
- Сила - способността на мускулите да прилагат сила.
- Гъвкавост - способността на увеличаване обхвата на движение на ставите.
- Мощ - способността на мускулите да прилагат максимална сила за минимум време.
- Скорост - способността за намаляване на времето за изпълнение на повтарящо се движение.
- Координация - способността да се комбинират няколко отделни движения в сложно и добре изразено движение.
- Ловкост - способността за намаляване на времето при преминаване от едно движение в друго.
- Точност - способността да се контролира дадено движение в определена посока или с определен интензитет.
- Баланс - способността да се контролира центърът на тежестта на тялото спрямо опорна точка.
Упражненията
"Постоянно променящи се, функционални движения, изпълнени при висока интензивност". Така кросфитърите определят упражненията, които правят. Според тях те са заимствани от движенията, които човек е извършвал от древността до днес – клякане, дърпане, бутане, бягане…
Кросфитърите избягват изолираните едноставни движения, като вместо това се съсредоточават върху такива, които са по-функционални и изискват използването на повече от 10-те качества. "Функционален" е думичка, която напоследък се среща все по-често във фитнес средите. Как се пречупва в КросФит аспект? Ето някои от отговорите, които можете да намерите в многобройните кросфит страници, форуми и блогове:
- Това са движения, които често и многократно се повтарят в човешкото битие;
- Това са движения, които изискват участието на повече стави (многоставни);
- Те са движения, които започват от пояса (ядрото) и продължават към крайниците;
- Те позволяват възможно най-голямо КПД, т.е. да извършим възможно най-много работа за минимум време;
- С тяхна помощ можете най-ефективно да извършите дадена работа (например преместването на тежест от едно място на друго).
В КросФит тренировките можете да срещнете както упражнения от други дисциплини (изхвърляне и изтласкване от щангистите, 400 м бягане) така и типични за този вид методология. Добър пример тук е кросфитското набиране, т.нар. "кипинг" набиране, с което се постигат повече бройки за по-малко време.
Методологията
Нея можем да я характеризираме с две неща:
- липса на специализация;
- работи на принципа на "черната кутия".
Кросфитърите често цитират "Специализацията е за насекомите" и твърдят, че не специализират. Странно какво може да правят на семинар по олимпийските движения например: ако не специализират, то на него трябва да бъдат в еднаква степен покрити и бягането, и олимпийските движения, и набиране, лицеви опори, работа с пудовки и т.н.
Черната кутия е всъщност съответната WOD, която се появява всекидневно на официалния сайт. Мнозина не могат да бъдат убедени, че тя не се прави на случаен принцип. Аз лично съм засичал на официалния сайт повтаряне в рамките на 1 седмица на един и същ комплекс (КросФит Тотал).
Именно за липсата си на периодизация КросФит търпи една от най-силните си критики, но Грег Гласман твърди, че методологията е в процес на стандартизация от американския национален институт по стандартизация.
Повечето кросфитъри следват модела 3+1, т.е. 3 тренировъчни дни, последвани от ден почивка. Те разделят тренировките си на 3 компонента:
- М – кардио тренировки: бягане, гребане;
- G – гимнастика/упражнения със собствено тегло: набирания, лицеви опори, силови възлизания;
- W – тренировки с тежести: мъртва тяга, суинг с пудовка, тръстър с дъмбели.
Тези три компонента могат да присъстват и изграждат отделната тренировка самостоятелно, или в комбинация помежду си (комплекс). Т.е., с един компонент може да има бягане на определено разстояние или клякане с максимална тежест за 3 повторения, с два компонента ни е например двуплетът от 500 м гребане и коремни преси, а триплетът от бягане на 400 м, набиране и суинг с пудовка е типичен пример за комбинирането и на трите компонента.
Освен това трите компонента се комбинират в различни формати (комплекса от 21-15-9 повторения от две движения, максимално възможен брой рундове от три движения за определено време и т.н.). Самите формати могат да бъдат ориентирани с приоритет върху времето или приоритет върху работата. В единия случай се стремим да извършим максимално повече работа за фиксирано време, а в другия – по-бързо.
КросФит привлича в редиците си специалисти от различни области, сред които известни имена от щангите, диетологията, бягането. Освен това се развиват и различни направления, като КросФит Футбол например, а семинарите се разделят на такъв за гимнастика, за олимпийските движения, силов трибой… дори и за ‘детски’ КросФит. Всичко това довежда до имплементирането на кросфит методологията в тренировките на спортисти от различни дисциплини. Нещо повече – много учители по физическо възпитание вкарват системата КросФит и в училищните салони.
Примерни WOD
Ето някои примерни тренировки, с уговорката, че комбинирането на различните упражнения, схеми и елементи може да доведе до такова многообразие, че дори и всеки ден да тренирате, да не повторите никога една и съща тренировка. Поради огромния брой комплекси, както и всекидневното създаване на нови, само малка част от тях имат име.
Някои пък се различават само по използваното упражнение и тогава се използва името на съответната схема и на упражнението (например 5-5-5-5-5 от преден клек, мъртва тяга, пуш-преса и т.н.).
Все пак има определени WOD, които служат за периодично тестване на кросфитърите. Но за тях – след малко. Нека първо погледнем няколко примерни комплекса:
I am CrossFit
3 рунда за време от:
- 400 м бягане
- 15 набирания
- 7 силови обръщания от стоеж с 60 кг
Мъртва тяга по схемата 1-10-1-20-1-30 повторения
Тhe Barbell Complex
6 рунда по 6 повторения с тежест по избор от:
- мъртва тяга
- гребане от наклон
- обръщане от стоеж
- преден клек
- пуш преси
- заден клек
- лицеви опори
Death by
Пуска се хронометърът и началото на всяка минута се прави серия от избраното упражнение (набиране, тръстер, обръщане с щанга и т.н.), като първата минута се прави 1 повторение, втората 2 и така до невъзможност да продължим по схемата.
1-1-1-1-1-1-1 повторения щангистко изхвърляне
Момичетата и героите, или тестовите комплекси
КросФит се разпространява навсякъде, а трениращите са от малките деца до хора в доста напреднала възраст. Един от начините да следят развитието си е по-честото използване на определени комплекси. Но тъй като многообразието е огромно, за да може кросфитърите по целия свят да имат маркери, по които да тестват и определят напредъка си, са приети група комплекси, наричани benchmark. Това са предимно тези с женски имена като Челси, Фран или Синди. Те са и най-известните комплекси, правени от всеки – от начинаещия до участниците в КросФит игрите.
Друга група "именувани" комплекси са тези с имена на герои от американската армия. Често на официалната страница се пуска WOD с такова име, снимка на съответния герой и няколко изречения за него и къде е загинал в изпълнение на служебния си дълг.
Ето някои от тях:
както и:
Annie
50, 40, 30, 20 и 10 повторения от:
- Скок на въже с двойно превъртане на въжето
- Коремни преси
Test 3
- Табата с клекове
- Веднага след нея се правят максимално повече бройки силови възлизания на халки за 4 минути.
Резултатът е най-малкият брой клекове от 8-те рунда табата, умножен по броя силови възлизания.
RJ
5 рунда за време от:
- 800 м бягане
- 5 изкачвания на 15-футово въже
- 50 лицеви опори
Demolition (2001)
През 2001 година избухва следващото унищожително оръжие на Грег Гласман – на 10 февруари се ражда сайтът crossfit.com. На неговата начална страница всеки ден се публикува поредната WOD, придружена от изпратена от кросфит ентусиасти снимка, а отскоро и с най-добрите времена на елитни кросфит атлети на съответната WOD. Тя няма задължителен характер, но мнозина трениращи самостоятелно се ръководят от нея, а и в много от сертифицираните зали я използват за съответната тренировка на деня.
Освен това всеки може да публикува своя резултат след "преборването" на даденото предизвикателство, както и да коментира своето и на други кросфитъри постижение. Но това не е всичко – на страниците на crossfit.com може да се намерят много клипове на различните упражнения, статии, дори форум, където кросфитърите да обсъждат тренировки, хранене и всички други аспекти, свързани по един или друг начин с КросФит. Освен това всеки желаещ може да използва търсачката и да намери най-близката до него сертифицирана зала, към която да се присъедини.
Може да се каже, че заразителната си популярност, която шеговито можем да сравним с избухваща епидемия, КросФит дължи до голяма степен именно на сайта www.crossfit.com.
Angel of Retribution (2005)
През 2005 година в Канада се провежда интересно проучване – КросФит методологията се сравнява с предшестващите я начини на трениране. Победител в повечето категории е КросФит, като традиционните методи дават по-добър резултат при вертикалния отскок (тук при КросФит се наблюдава дори спад, средно от 0.7см!) и при набиранията, където увеличението на бройката се наблюдава и при кросфитърите, но то е по-малко.
Същата тази година вече има 18 сертифицирани зали. 5 години по-късно, през 2010, те вече наброяват 1700.
Nostradamus (2008)
Къде ще бъде КросФит след още няколко години? Ако следва сегашната тенденция на развитие, би трябвало да е покорил нови територии и поклонници. Дали ще е просто поредната мода или наистина ще остане доказан и използван метод на трениране – предстои ни да видим.
Към този момент на територията на страната ни има броящи се на пръстите на едната ръка сертифицирани треньори. Вече имаме и няколко зали, в които са създадени условията за провеждане на една кросфит тренировка. Освен това тук-там в обикновените фитнес зали също се събират ентусиасти и правят кросфит тренировки, съобразявайки се с ограниченията на залата.
Не бива да пропускаме да споменем и няколкото групи за тренировки на открито, които провеждат своите кросфит тренировки на стадиони, в паркове, училищни дворове и т.н. София, Бургас, Варна, Плевен... списъкът ще се разраства тепърва.
Независимо дали ще отшуми или ще се наложи, мнозина треньори видяхме ползите и минусите на КросФит и започнахме да го използваме по един или друг начин. И ще продължаваме.
Defenders of the Faith
Може би най-доброто попадение на Грег Гласман е въвеждането на състезателния елемент и организирането на КросФит игрите. Докато в бодибилдинга, вдигането на тежести, спортната гимнастика и леката атлетика излизането на състезателната сцена се обезсмисля за типичния аматьор, то на кросфитските състезания може да участва всеки, тъй като генетичните предимства и силните движения на участниците се размиват в цялостната концепция.
Какво имам предвид? Виждали сте кварталните жилки, които могат да направят 100 лицеви опори или 30 набирания в серия. В състезание на лостовете те ще блестят, а вие ще им дишате прахта. Да, но в залата няма да могат да отлепят 100 кг щанга от пода за разлика от трибойците, а на пистата ще се задъхат и изостанат назад от тичащите за здраве. Именно това е най-доброто на КросФит игрите – те се състоят не от едно или няколко движения (като например силовия трибой), а от няколко различни комплекса, включващи един или повече от 10-те елемента (сила, гъвкавост и т.н.).
Ето ви например мъжката квалификация в зона Европа за игрите през 2010 година:
Event 1 & 2
Участникът трябва да пробяга дадената дистанция за по-малко от 15 минути.
Най-бързият атлет получава 1 точка, вторият 2 и т.н.
След това до остатъка от 15-те минути трябва да направи възможно най-много бройки от повдигане на 70 кг над главата си, без да е фиксиран начинът за това.
Отново една точка получава този, който е направил най-голям брой сполучливи опити, 2 точки – този след него и т.н.
Event 3
- 20 Набирания до гърди
- 20 Скока върху кутия
- 20 Докосвания с пръсти на лоста от вис
- 100 м носене над главата на 80 кг
- 20 Докосвания с пръсти на лоста от вис
- 20 Скока върху кутия
- 20 Набирания до гърди
Завършилият първи получава 1 точка, вторият – 2 и т.н.
Event 4
- 400 м бягане
- 3 рунда от 15 изхвърляния на щанга от 49 кг и 35 двойни превъртания на въжето за скачане
- 400 м бягане
Завършилият първи получава 1 точка, вторият – 2 и т.н.
Event 5
- 5 рунда от:
- 5 Мъртва тяга 120 кг
- 20 Странични скока + бърпи
Завършилият първи получава 1 точка, вторият – 2 и т.н.
Крайното класиране се определя по възходящ ред на събраните точки. Т.е., имаме 5 отделни минисъстезания, които са с еднаква тежест в крайното класиране.
Както виждате, по-бързият на пистата има предимство в първото състезание, но след него може да остане далеч назад в класирането, ако не може да дръпне тяга на 120 кг за 5 повторения или да се набере до гърди 20 пъти.
През 2003 г. първото официално състезание вече е факт и оттогава всяка година все повече и повече участници се записват за регионалните квалификации. Медийното покритие става все по-голямо, както и присъствието на спонсорите.
Самите комплекси се разкриват на участниците малко преди съответното състезание, така че няма как кросфитърите да се подготвят за съответния комплекс от по-рано. Но дори и да се знаят месеци по-рано, кросфитърите не специализират, т.е. няма да се подготвят специално за целта, нали?
Държа да отбележа, че Арнолд Шварценегер прибави и КросФит игри в състезанието, което организира. Става дума за "Арнолд Класик", започнало като състезание по бодибилдинг през 1989 година, но с течение на времето седемкратния "Мистър Олимпия" и най-известен културист в света включи и други спортове, като вдигането на тежести, бойни изкуства и гимнастика. Иконата на бодибилдинга подаде ръка на КросФита, но бодибилдърите и кросфитърите продължават да воюват.
Ram It Down
В много от традиционните зали за трениране се наблюдава напрежение между кросфитърите и обикновените трениращи. Кросфитърите пречат с бързането си да завършват поредната WOD, недотам добрата форма на изпълнение и, най-вече, хвърлянето на щангата при някои от упражненията.
В някои зали се срещат табели, които ограничават тренирането на кросфит. Може би вече съжалихте горките кросфитъри? Но дори в КросФит сертифицирана зала може да се срещне нараняване на пода и често в сайта на залата ще е изписано предупреждение към кросфитърите.
Sin After Sin
Кросфитърите са най-похотливите трениращи. Без значение от пол и възраст, те "оправят" доста девойки, а често и американски войници. Дори когато не кросфитират, кросфитърите мечтаят да оправят Фран за под 3 минути, да минат Диана или да заковат Барбара за по-малко от 15 минути. Следващите грехове обаче не са толкова шеговити.
Голяма част от кросфитърите са бивши спортисти или тренирали по традиционни методики във фитнеса. Изведнъж повечето от тях получават прозрение свише, започват да тренират по "правилната методика" и отричат всякакви други методи, дори и начините, по които са тренирали с години, преди да се запознаят с творението на г-н Гласман. "Бодибилдинг сплитове, хаха", "помпане с изолиращи упражнения на бицепса"... са част от арсенала им, с който омаловажават и се присмиват над останалите.
Освен похот и гордост, КросФит може да бъде набеден и за друг от седемте смъртни гряха – алчност. Вече знаем, че се използват движения, близки до ежедневието на човека от живота в пещерите до покоряването на звездите. Веднага се сещаме за бягането. Но в кросфит имаме и колоездене, гребане, напоследък вкарват повече плуване и т.н.
Нека обаче си спомним за онези двама братя, които направили гребен тренажор. Виждали ли сте тренажори, които имитират бягане или колоездене? Отслабващите с часове кардио веднага ще споменат бягащата пътечка и велоергометъра. Какво наблюдаваме в КросФит обаче? Има тренировки с бягане, но то задължително трябва да е навън. Колоезденето е по-слабо застъпено, няма WOD с въртене на 500 м например, а се дава само за издръжливост и навъртане на по-голям километраж отново на открито. Гребането обаче присъства в далеч повече тренировки от колоезденето, но пък то е само на тренажора на онези двама братя, Concept 2. Не може да се използва друг!
За да завършите курс за треньори, трябва да се бръкнете с $1000, а за да използвате логото на КросФит в залата ви – годишна такса от $3000. Не че не се изкарват тези пари в белите страни, особено с набирането на все по-голяма популярност на КросФита.
Painkiller
С КросФит се асоциират и няколко предупреждения за здравето на практикуващите.
Високоинтензивните тренировки могат да се окажат прекалено тежки за начинаещите, особено тези с недобро физическо състояние и водили заседнал начин на живот. Често наблюдавано е повръщането след (или дори по време на) някоя тренировка от неопитен новак.
Кросфитърите се шегуват с това, дори са си измислили свой ‘герой’ Пюки (Pukie – от puke=повръщам). Всеки, ‘срещнал’ Пюки за пръв път по време на КросФит тренировка, получава тениска с него и се гордее с тази си среща. Специалистите в тренирането на начинаещи не съветват да целим среща с Пюки на всяка цена, а да подходим по-сериозно към нещата, касаещи не само чистотата на пода в залата, но най-вече здравето ни.
Нещата могат да бъдат и по-сериозни. През 2005 г. излиза статия, която споменава за трениращ КросФит новак, който се опитал да направи няколко рунда по 50 суинга с 20-килограмова тежест. След 30 минути той напуснал залата с такива болки в кръста, че му се наложи да полегне до колата си за малко, преди да успее да се качи в нея.
Същата нощ отишъл в болницата, където му била поставена диагноза рабдомиолиза - животозастрашаващо състояние, при което тялото разгражда напречно-набраздената мускулна тъкан и се освобождават токсични субстанции в кръвта, които увреждат белите дробове. Кросфитърите си създават герой (чичо Рабдо) и за това, но не бива да забравяне, че тренирането на своя глава, без напътствията от добре обучен треньор, може да доведе до сериозни последици.
Друга критика на КросФита е развалянето на техниката на упражненията. Добре, нормално е при гонене на време да има влошаване (което е около 20% според кросфитърите), но недоброто заучаване на по-’опасните’ упражнения и прекалено бързото им изпълнение могат да доведат до различни контузии. Да, рискът съществува при всички спортове, но прекалено многото КросФит ентусиасти невинаги успяват да намерят добър треньор, поради което КросФитът е набеден като по-рисков от тренирането на аматьорско ниво на другите спортове.
Пример за това е инцидентът с моряк от американските войски, който се контузил по време на изпълнението на КросФит WOD и успява да осъди компанията за $300 000.
Самите кросфит треньори срещат трудности да застраховат себе си и своите клиенти, тъй като задокеанските застрахователи също определят кросфитърите като прекалено рискова група.
Turbo
По-вещите в спортно отношение няма начин да не са забелязали нечовешките усилия и постижения на част от кросфитърите по време на различните игри. Затова се заговори и за употребата на стероиди и КросФит. Днес Грег Гласман твърди, че по време на игрите има строг допинг контрол на всички участници, но такъв няма на регионално ниво.
Това е проблем, който има своя брат-близнак и при аматьорския бодибилдинг по залите в целия свят, и е добре и кросфитърите да бъдат наясно с вземането на стероиди и последствията от това, както и да не се стремят да се състезават на всяка цена с употребяващите.
Преди години кросфитърите се гордееха с едно малко абсурдно твърдение:
"Най-много мускули се качват с бодибилдинг на стероиди, следван от КросФит на стероиди, КросФит без стероиди и, на последно място, бодибилдинг без стероиди."
Можем да си направим 2 извода:
- в КросФит се употребяват стероиди;
- бодибилдингът е насочен към максимална мускулна маса, но за повече от 100 години не е успял да намери най-добрия начин за това, а КросФит още с бебешката си възраст е напипал правилната програма.
Аз лично не вярвам на второто, а вие?
Друго твърдение е, че "КросФит е най-добрата методика за покачване на силата, сваляне на телесните мазнини, начинаещи и напреднали..." и какво ли още не, както казва Грег Гласман.
Тук отново не мога да се съглася изцяло с твърдението. Да, подходящ е за всякакви възрасти и степени на физическо развитие, трудно би омръзнал, топи мазнините, създава атлети, но за "най-добър" метод за сила не мога да бъда на едно мнение с кросфитърите.
Не и докато пауърлифтърите не започнат да правят WOD от официалния сайт, вместо да тренират по трибойски методики. Дотогава аз ще използвам други методи, които намирам за по-подходящи за увеличаването на силата. Но за силова издръжливост, топене на мазнини – ок, КросФит работи => значи можем да го използваме. Не казвам, че няма увеличение на силата и при него, нека бъда правилно разбран!
Killing Machine
Армия, полиция, пожарна… КросФит ‘поразява’ навред. Методологията започват да използват не само в далечната 1995 година в полицейското управление в Санта Круз, а много пожарникари, спецчасти, редови полицаи, войниците от контингентите в различни държави. В съседна Канада не изостават по-назад и също имплементират кросфитски методи в подготовката си.
Така КросФит става начин на трениране от училищните салони и площадки, през обикновените граждани и спортисти от различни дисциплини и спортове, та чак до машините от ММА, полицаите и военните.
Макар и непризнат за официалната методика на подготовка на армията, пожарната и полицията, КросФит става предпочитания начин на трениране на все повече военни, полицаи, пожарникари и други длъжности в служба на народа, като много висши офицери го препоръчват не само на своите подчинени, но и самите те го практикуват.
Stained class
Както споменах и при "греховете" на КросФита – привържениците му често се държат леко фанатично.
Наблюдава се и нещо друго, което бих сравнил със сектантството – често различни хора, някои бивши спортисти, други просто трениращи за здраве, попадат по един или друг начин на тема за КросФит, като в доста случаи някой кросфитър ги въвежда в "тайнството". Те са тренирали с години на лостове, правили са си комплекси, но изведнъж разбират, че те не са каквито и да е, а кросфитъри! И започват ревностно да спорят и отричат другите методики, а често се държат и с продължаващите да тренират фитнес и бодибилдинг като към по-нисша класа трениращи.
Хората са различни, аз утре мога да открия по-добър начин да стана по-силен, по-релефен и т.н., но това не означава да започвам да отричам всичко, което съм правил преди "откровението свише", нито пък ще се държа презрително към трениращите по различни от моя начин. Все пак не тренираме само за максимални резултати, а и за удоволствие, нали?
British Steel
Представете си, че работите в стоманодобивно предприятие в Англия. Ако идете на екскурзия в Япония и видите стомана, то вие ще кажете, че това е британска стомана. Но не всичко, което е стомана, е британска стомана!
По навик или не, кросфитърите започват да наричат всичко КросФит тренировка. Не знам дали Грег Гласман е гледал Роки, докато е мислел по създаването на методиката, но съм сигурен, че всеки кросфитър ще нарече Роки практикуващ КросФит, като го види да тича и прескача пейка, или пък да прави лицеви опори и коремни преси. Силвестър Сталоун не е знаел тази дума тогава.
Подобни примери са безкрайни – казах ви за лостаджиите, които изведнъж откриват, че всъщност са правели КросФит, освен това можете да разгледате тренировките на щангисти, на волейболисти, футболисти... всички те са използвали преди десетилетия още няколко упражнения в комплекс и т.н. Това значи ли, че всичко е КросФит?
Screaming for Vengeance
Надявам се статията да не е подбудила запалените кросфитъри към отмъщение.
Дори напротив – ще се радвам, ако е запалила искрицата поне в още един бъдещ фен на тази тренировъчна методика.
Прочетете и тези полезни материали:› (Планински) катерач
› Тръстър
› Щангистко изхвърляне
› Клек със собствено тегло
› Интервю с Александър Захариев (Мак Сим)
› Седемте смъртни гряха на кросфитъра