Преди днешните олимпиади и конгреси как хората са си мерели... възможностите, според вас? На рицарски турнири разбира се. Днес Цветан ще ни води до германския град Дорнум, за да присъстваме на такъв турнир. Приятно четене:

Рицарски турнир в Дорнум

Германия

  Като всеки  гастарбайтер прелиствайки обявите за работа и коли, попадам на рекламата за „11 – ти рицарски турнир в замъка Дорнум”. Въобръжението ми навява книжни и филмови спомени за храбри и благородни рицари и красиви дами. Един хубав слънчев ден след сивата монотонна и дъждовна работна седмица ни обещава прогнозата. Предложението да прескочим заедно с жената е възторжено възприето и от моя колега, горд собственик на ново ауто. Задаваме в мозъка на GPS – a „DORNUM” и потегляме на север през равнините на Източна Фризия, провинция Долна Саксония, Германия.

    Крилата на старата мелница и  перките на новите ветрогенераторите ни махат за поздрав, но рицарят на печалния образ дон Кихот е далеч на юг и  се бори с кризата. След час паркираме пред  Лидъла в Дорнум и влизаме в отворената пекарна, питаме: –  Къде е замъка? –  Отсреща  в гората. Тръгваме по тясната криволичеща уличка в посока към стърчащата над дърветата камбанария. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Кулата на замъка Норбург[/caption]     Това е високата 36 метра  входна кула на

замъка Норбург

Той е основан през 14 век от граф Олде Херб фон Дорнум. След разрушителните войни между холандци и германци  стените на замъка  му са изравнени със земята. Сега „оранжевите протестанти” спокойно си пият сутрешното кафе заедно  с католиците – немци.

    През 16 век е съграден отново като бароков замък сред езерото в парка от фамилията фон Клостер. Днес в него се учат потомците му. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Чинно изчакваме да се отворят портите в 11 часа. Плащаме по 8 евро, удрят ни мастилен печат и влизаме. Посрещат ни просяци и сарафи. Обменяме по фиксирания курс: 1 талер за 2 евро.

    Глашатаят надува тръбата и подканя всички да се включат в празника и посетят сергиите разпънати на поляната пред замъка. Потапяме се в средновековната атмосфера на пазара. Дърворезбари, шивачи, бижутери, винари  –  всеки реламира  шумно своята стока.

  За спомен си избираме ароматна свещ от пчелен восък във форма на кошер за 1 талер.

    Обед е и ние сме привлечени от миризмата на препечен хляб от походната фурна...

  Димът от скарата на въглища не остава равнодушни посетителите.

    Не устояваме и си вземаме по една пенлива бира и питка с шунка и зеленчуци (2 талера). Дават ни 1 евро „пфанд” за върнатата глинена чаша.

  Големият мях пуфти, искри хвърчат и  стоманата звънти под  ударите на чука.

  Блестят изкованите  мечове. „Не пипай острието!“ –  гласи надписа.

    Малката помощница разбърква кашата под  погледа на татко си, простиращ мокрите листи.

 Недалеч монах подвързва готовите листи хартия на евангелието с кожа.

 

 Зад замъка на брега на езерото са опънати палатките на гостите – рицари и техния антураж от близки помощници и оръженосци.

        Пладне. Оживление, палатките започват да се изпразват. Под звуците на гайда и ударите на тъпан жителите се отправят към манежа, където ще бъде рицарския турнир.

        Ние също бързо се отправяме да заемем хубави места срещу трибуната на графа. От ляво на дясно са героiте на турнира. Жълтият рицар от Бавария се поклаща, защото е леко пиян. В средата е синият, местният герой от Фризия, а до него е червения рицар от Холщайн.

 

    С гордо развят стяг червеният рицар препуска покрай гирите на въртящият се куклен противник и ловко нанизва на копието си пръстена,  който е захапал храбрият му оръженосец.

 В галоп бавареца пронизва точно глигана, който не помръдва и остава като препариран.

 Баварецът „BMW“ балансирайки помага на нашето момче от Фризия да наниже повече пръстени от него.

Разбирайки, че губи турнира за компенсация BMW задига имането на графа, но след кратък размисъл за една чаша хубава бира го връща.

[singlepic id=18228 w=500 h=395 float=center]

Нашият юнак не трепва от летящите ножове, хвърлени при двубоя от червения рицар.

 И заслужено триумфира като победител и се отправя към трибуната за наградата – ръката на дъщерята на графа.

[singlepic id=18230 w=500 h=395 float=center]

 Дулцинеята смутено съобщава, че има по-голяма неомъжена сестра

и съгласно обичая нашият герой трябва да се задоволи с дебелата Берта.

[singlepic id=18232 w=500 h=395 float=center]

На изпроводняк принцесата ме покани в катедралата на Дорнум на концерт от грегориански хорали изпълнявани от български православен хор?! Учтив отказ, зает съм и галантен поклон от мен. Обещах й да се включа в битката за холандската крепост Боуртанге, нали ние българите винаги сме подкрепяли германците....   Цветан Димитров фон Дорнум.   29 юлий лето 2012   Край Автор: Цветан Димитров  Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Германия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)