Няма как да не знаете за появилия се преди няколко дни отчет за това каква част от българските младежи попадат в категорията NEET (not in education, employment or training), сиреч млади хора, които не правят нищо. Работят над себе си и пият кафе, както пееха навремето Уикеда.
Според статистиката, с която, вярвам, вече сте добре запознати, защото се появи във всички медии, един на всеки четирима млади хора между 15 и 29 години не учи, не работи и не е зает в някаква друга форма на обучение. Колко струва това на държавата също знаете - ужасно много! Много, много, много повече от онези 120 млн. лв, за които говорих наскоро. Има-няма 20 пъти повече.
Знам, че можем да обвиняваме държавата, управляващите, кризата и какво ли още не. Аз си търсих работа в продължение на повече от половин година и знам от първа ръка колко трудно може да бъде. Още повече, научни изследвания са доказали, че безработицата има негативен ефект върху психичното здраве. Да си безработен не е лесно, а още по-трудно е да спреш да мислиш и да се държиш като безработен и да смениш нагласата си за това, което ти се случва. И да бъдеш проактивен.
Нека ви разкажа нещо. Не знам дали съм споменавала, но работя в сферата на човешките ресурси. В момента си търсим стажант, като от него/нея искаме съвсем, съвсем малко: перфектен български, много добър английски и добра компютърна грамотност.
Ще кажете, че изискването за българския език е излишно - не се ли предполага, че всеки човек със средно (даже с основно, ако питате мен!) образование е грамотен. Предполага се, но на практика нещата са много грозни. На практика се оказа невъзможно да намериш млад човек, който да ти изпрати имейл или да напише кратък текст на български, който да е структуриран ясно и разбираемо, в който всички пълни членове да са там, където трябва да ги има, и всяка запетайка - на мястото си.
Относно английския изискванията ни са високи. Всъщност колко високи да са - искаме от кандидатите да могат да разберат смисъла на статии от сайтове като http://www.businessinsider.com/ или http://www.inc.com/. Все пак ще им се налага да ползват подобни издания често.
Под добрата компютърна грамотност нямаме предвид програмиране. Като за начало ни стига да се оправят безпроблемно с Word и Excel - какво по-basic от това, нали?
Търсим си човек вече близо 2 месеца. Дори прибегнахме до програмата "Ново начало" към Агенцията по заетостта. Не искате да ви разказвам за нивото на хората, които ни намират чрез Бюрото по труда...
Струва ми се, че тези млади хора повече залагат на пиенето на кафе, отколкото на работенето над себе си. Ако ти кажат, че английският ти не е достатъчно добър - седни да го донаучиш. Най-случайно това е най-използваният и най-търсеният чужд език, все пак не е като да си търсим хора с перфектен шведски или корейски.
Ако видиш, че дори Word ти куца и не можеш да се справиш със задачите, дадени ти по време на процеса на подбор, отвори гугъл и се зарови в безбрежието от знание, до което можеш да достигнеш за секунди...
За психологията на безработния мога да говоря още много. И сигурно ще го направя скоро време, защото един пост не ми е достатъчен. Направо отсега си запазвам правото другия път да ви говоря за това дали трябва да се хванем на каквато и да било работа, или трябва да чакаме, докато се появи мечтаната. Знам, че съм говорила и преди за това, но не пречи да доразвием въпроса.
![]()
![]()
Според статистиката, с която, вярвам, вече сте добре запознати, защото се появи във всички медии, един на всеки четирима млади хора между 15 и 29 години не учи, не работи и не е зает в някаква друга форма на обучение. Колко струва това на държавата също знаете - ужасно много! Много, много, много повече от онези 120 млн. лв, за които говорих наскоро. Има-няма 20 пъти повече.
Знам, че можем да обвиняваме държавата, управляващите, кризата и какво ли още не. Аз си търсих работа в продължение на повече от половин година и знам от първа ръка колко трудно може да бъде. Още повече, научни изследвания са доказали, че безработицата има негативен ефект върху психичното здраве. Да си безработен не е лесно, а още по-трудно е да спреш да мислиш и да се държиш като безработен и да смениш нагласата си за това, което ти се случва. И да бъдеш проактивен.
Нека ви разкажа нещо. Не знам дали съм споменавала, но работя в сферата на човешките ресурси. В момента си търсим стажант, като от него/нея искаме съвсем, съвсем малко: перфектен български, много добър английски и добра компютърна грамотност.
Ще кажете, че изискването за българския език е излишно - не се ли предполага, че всеки човек със средно (даже с основно, ако питате мен!) образование е грамотен. Предполага се, но на практика нещата са много грозни. На практика се оказа невъзможно да намериш млад човек, който да ти изпрати имейл или да напише кратък текст на български, който да е структуриран ясно и разбираемо, в който всички пълни членове да са там, където трябва да ги има, и всяка запетайка - на мястото си.
Относно английския изискванията ни са високи. Всъщност колко високи да са - искаме от кандидатите да могат да разберат смисъла на статии от сайтове като http://www.businessinsider.com/ или http://www.inc.com/. Все пак ще им се налага да ползват подобни издания често.
Под добрата компютърна грамотност нямаме предвид програмиране. Като за начало ни стига да се оправят безпроблемно с Word и Excel - какво по-basic от това, нали?
Търсим си човек вече близо 2 месеца. Дори прибегнахме до програмата "Ново начало" към Агенцията по заетостта. Не искате да ви разказвам за нивото на хората, които ни намират чрез Бюрото по труда...
Струва ми се, че тези млади хора повече залагат на пиенето на кафе, отколкото на работенето над себе си. Ако ти кажат, че английският ти не е достатъчно добър - седни да го донаучиш. Най-случайно това е най-използваният и най-търсеният чужд език, все пак не е като да си търсим хора с перфектен шведски или корейски.
Ако видиш, че дори Word ти куца и не можеш да се справиш със задачите, дадени ти по време на процеса на подбор, отвори гугъл и се зарови в безбрежието от знание, до което можеш да достигнеш за секунди...
За психологията на безработния мога да говоря още много. И сигурно ще го направя скоро време, защото един пост не ми е достатъчен. Направо отсега си запазвам правото другия път да ви говоря за това дали трябва да се хванем на каквато и да било работа, или трябва да чакаме, докато се появи мечтаната. Знам, че съм говорила и преди за това, но не пречи да доразвием въпроса.
