седях и гледах огъня, докато всичко започна да изглежда някак течно от топлината, после усетих, че косата ми се вее именно от огъня, докато той тръгва от земята…някак елементите вече не ми изглеждат толкова отделни. друг път може да почна и от някой друг.
после осъзнах, че самият трак се казва „Вятър” и вероятно той ми носи тази мисъл. ако беше друг елемент, можеше да е задълбаване в емоции, спокойно неподвижно стоене или ентусиазирано скачане нанякъде, може би смях…
Оренда. Ручило. Брат.
Дъб.
Рада.
новият албум на Бalkansky (Иван Шопов, Теодосий Спасов, Иво Христов) е продължението на „Кукер” от 2009 и е от онези неща, за които думите са безсмислени по нелеп начин. по начина „имаш желание, седни си”. мога да напиша много думи, мога да кажа, че първо се просълзих, после настръхвах, след което се разсмях още на първо слушане, но ще има ли нужда?
като можете да го чуете и сами.
http://store.balkansky.bg/album/orenda
офлайн от книжарница “Сгъни хартийка” в подлеза на НДК.
