Какви са хората, които даряват за Animal Rescue Sofia?
Много сме се чудили, тъй като не познаваме една голяма част от вас. Дали си приличаме или сме различни? Дали всички имат кучета и котки? Дали дарявате от жалост и състрадание или от романтизъм и вяра в доброто? Или и двете?
Писахме ви за нашата неочаквана продоволствена криза.
И вие се отзовахте.
Отзовахте се така, че да не остане капка съмнение – България е пълна с добри и състрадателни хора. Пълна е с хора, които умеят да вярват и да правят трезва преценка. Които не мислят само за себе си и носят в сърцата си Добро. Защо Другите са толкова по-шумни от нас не е ясно, но е факт – има ни и сме много повече, отколкото се предполага!
Насред нашата кампания за събиране на кучешка храна искаме да споделим три истории, които вярваме, ще проговорят и на вас. Така както ние се оказахме изведнъж пълни с ентусиазъм и увереност, че светът върви към хубаво насред най-голямата ни криза. Три истории за храна. Храна за най-окаяните, мразените, забравените, отритнатите същества – бездомните кучета на София.
Първата история е за Анонимния Дарител. За човека, който е направил каквото е могъл и е помолил никой да не узнае, че той е дал. Казват „направи добро и го хвърли в морето“, но малко от нас умеят (или поне ние не умеем) да бъдат скромни и невидими. На Анонимния Дарител му стига да знае, че дарението му е стигнало до когото трябва. Анонимният Дарител обикновено е скромен и тих човек с много силни убеждения относно това какво е Добро и какво е Лошо.
Това тук е подарък на Анонимната Дарителка. Издадохме се – жена е. Жена, която няма толкова много възможности, но пък има Рожден ден. И както вече се досетихте – е казала на приятелите си да не носят подаръци, а да донесат храна за едни други нейни приятели. Космати…
Добра идея, нали? Страхотна дори! Затова, когато ни писа Антоанета Ангелова, вторият герой на нашето повествувание, се израдвахме максимално. Нейната история е за Приятеля. За онзи дарител, който макар да няма много възможности – намира начин да бъде максимално полезен. За човека, който – усмихнат до уши и пълен с добро настроение успява да организира със собствени сили и без много шум едно хубаво преживяване, което да приобщи нови хора към каузата и в същото време – да помогне.
Така направи Антоанета на рождения си ден тази година. Заедно с още 25 нейни приятели: Виолета, Петър /Русев/, Весела, Васил, Иван, Владислав, Зара, Мелинда, Николай, Антония, Невена, Петър /Панов/, Незабравка, Ивайло, Анина, Бетина, Марк, Наташа, Педро, Георги, Мария, Александрина, Нели, Мая, Десислава… Всеки от тях даде по малко и накрая – всички заедно направиха дарение за несретниците в приюта. Как да не бъдеш горд, че си част от тази компания?
Третата история е за Големия. Големия е толкова Голям и силен, че изобщо не би следвало да го интересуват Малките и Слабите. Ние това го знаем отлично – сблъскваме се с грубото лице на парите и успеха всяка седмица, обикаляйки да просим за приюта. Още една мъдра поговорка „сит на гладен не вярва“ – светата истина е. Но не винаги. Не винаги!
Едномесечна дажба храна за мъниците от Бебешориума ще дарят техните кръстници от VIVACOM… Какво да кажем… тези хора за пореден път показаха, че и големите фирми могат да имат човешко сърце.
След като подариха на приюта скъпоценния Бебешориум миналата година, дарителите от VIVACOM не забравиха неговите малки, изоставени обитатели. Разтревожени, че за мъниците няма да има храна след нашия апел за помощ, те ни се обадиха със страхотна новина – ще могат да помогнат за хранителната криза! Ще дарят храна за един месец на трошиците от техния Бебешориум.
Казвали сме ви, че мъничетата изяждат по минимум 50 килограма гранули дневно, разделена на две дажби от 25 килограма. Нашите почитания, VIVACOM. Не сме мислели, че някога ще бъдем възхитени от корпоративна политика, но сме истински впечатлени от вас и екипа ви!
Ето такива три истории… Три от триста! Пълни с добри емоции и надежда за по-добър свят. И във всяка има по един Герой – различен, но близък. Ние сме щастливци, че работим в АРС. Не само защото сбъдваме детските си мечти, а защото всеки ден срещаме хора като вас – Добрите.