От кафене.нет вчера научих за оставката на Михаел Щреп - говорител на Християнсоциалния съюз, част от управляващата в Германия коалиция. Щреп се обадил в редакцията на главната вечерна информационна емисия на ZDF и поискал предварително обявена новина (издигането на кандидатурата на кмета на Мюнхен за премиер на провинция Бавария на изборите догодина) да не бъде излъчена. Това разбира се не се случило и след огласяването на случая е последвала и въпросната оставка. Случката е интересна най-вече с невъзможността подобен сценарий да се разиграе в България. Коя част от него – опитът за влияние върху медиите от управляващите или неуспехът на този опит? Ха! Добър въпрос! Но само като закачка.
Защото:
Ако кривата, която описва индексът за свобода на медиите в България от 2006 година до днес беше траектория на самолет, този самолет щеше да забие нос във връх Ботев на Стара планина. Свободата на медиите освен индивидуален проблем на отделните медии и на всеки журналист работещ в тях е преди всичко системен проблем. Защото в днешния политически контекст априори не се вписват свободни медии. За някои може да звучи пресилено, особено предвид членството на страната ни в Европейския съюз, но съвременна България има пълния набор от симптоми, по които можем да диагностицираме една държава като полицейска. Ето каква дефиниция дава на полицейската държава сайтът Wikipedia:
Полицейска е държава, в която правителството упражнява твърд и репресивен контрол върху социалния, икономическия и политическия живот на населението. Една полицейска държава обикновено проявява елементи на тоталитаризъм и социален контрол и обикновено в нея се прави малка, или никаква, разлика между закона и упражняването на политическата власт на правителството.
Обитателите на една полицейска държава изпитват ограничения на своето придвижване и на свободата си да изразят или да комуникират политически или други възгледи, които се налюдават и санкционират от полицията.
Както се казва, “открийте разликите”!
Направих по-горните обобщения, защото те дават обяснителна рамка на случващото се и на неговия ефект върху медиите. Примерите ми са свързани с несвободата на правенето и на приоритизирането на новини в държавните медии БНТ и БНР. Всяка медийна несвобода е несъвместима с едно демократично общество, но когато данъкоплатците плащат (както се оказва когато новините се подреждат спрямо видимостта на управляващите в тях и представянето им в положителна светлина), за да бъдат манипулирани възгледите им за ставащото в страната перверзията добива нова дълбочина и измерения. Точно това е случаят с новините на държавните телевизия и радио и ще го демонстрирам с няколко примера от тази седмица. Преди това ще уточня, че някои от най-свободните журналисти, които познавам работят именно в тези медии, за което имат моите адмирации.
Пример първи
Преди около две седмици сайтът Бивол.бг съобщава, че е бил привикван от БНБ по сигнал на четири банки, за които сайтът публикува през юни тази година превод на изтекли грами от бившия американски посланик Байърли, в които той нарича “гнили ябълки” четири български банки поради данни и съмнения за техни обвързаности с определени групировки и личности - Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Инвестбанк и Централна Кооперативна Банка. Тук дори не обсъждам факта, че публикуването на грамата не произведе новина в държавните медии. Когато Бивол се оплака от опита за сплашване от страна на БНБ също никой следящ държавните медии не научи затова. Шокиращото беше, че един поначало недомислен текст от Закона за кредитните институции (чл.152а), чиито граници би трявало да са информации за финансовото състояние или транзакции на банките, се използва като инструмент за затваряне на устата на медиите за критики от какъвто и да е характер по адрес на банките. Това щеше да бъде новина на седмицата почти навсякъде другаде в Европа. След оглушаващата тишина в България престижната международна организация Медии без граници публикува преди два дни, на 24 октомври 2012 година, съобщение, в което остро осъди действията на четирите банки чрез БНБ, коментар на което можете да прочетете в тази публикация на е-вестник. Два дни по-късно продължава да няма новина на тази тема в БНТ и БНР.
Пример втори
Рапърът Мишо Шамара беше викан в полицията да дава обяснения за текстове на свои песни и срещу него беше заведено предварително производство, което впоследствие беше отменено. Направи впечатление фактът, че реалните действия по случая бяха предприети много след жалбата от Съвета за електронни медии и подозрително скоро след като рапърът пусна нова песен, в която е критичен към управляващата партия ГЕРБ и към политическата прослойка. Класически пример за полицейска държава. БНР и БНТ започнаха да отразяват скандала едва когато той придоби политически измерения – на трибуната на народното събрание. Самата фактология на случващото се за тях нямаше информационна стойност, само фактът, че за него се говори от трибуната на парламента му придаде новинарска стойност за държавните медии. Нито едната медия не пожела да представи на аудиторията си гледната точка на самия Мишо Шамара – останалите, “официални”, гледни точки бяха добре представени. Подходяща съпоставка можем да потърсим с отразяването от БНТ на случай с днешна дата на жена, която е арестувана и предадена на съд за дребно хулиганство защото е била заловена да реже знамето на европейския съюз в Съдебната палата в София. За разлика от Мишо Шамара, на Мария Георгиева бе предоставена възможността да изкаже позицията си в централните новини на телевизията.
Особено сервилно спрямо властимащите беше поведението на Георги Любенов в “Денят започва в неделя“, където дори беше поканен рапър, но нямащ нищо общо със случая. На този фон приятно впечатление прави свободното изразяване на Ирен Филева, която в “Клубът на журналистите” по Христо Ботев коментира случая (буди уважение и фактът, че същата водеща беше може би единствената, повдигнала в свое предаване и темата за атаката на “Гнилите ябълки” срещу Бивол).
В последното засега действие на тази драма Мишо Шамара даде изявление на специално организирана от евродепутата Слави Бинев среща в Европейския парламент. Докато БНТ регистрира събитието с кратка информация и без репортаж, БНР изобщо не го отрази в новините си – все пак нямаше участващи представители на управляващата партия, която на всичко отгоре бе критикувана в сърцето на европейските институции.
Пример трети
На 23 октоври избухна скандал около изказване на говорителката на МВР Варна Калинка Пенчева – тук можете да прочетете коментара ми по темата. Интересен детайл в случая е, че Бойко Борисов е кръстник на детето на провинилата се говорителка. За скандала с коментарите на говорителката нямаше как да научат слушателите и зрителите на новините на БНТ и БНР. БНТ не публикува информация по случая нито на 23 нито на 24 октомври. БНР обсъжда случая в “Преди всички” на 24 октомври и интервюира потърпевшия, но в новините на БНР информация за скандала няма, въпреки че повечето медии вече са го отразили и то още на 23 октомври. На 25 октомври обаче Бойко Борисов, чрез медиите естествено, заявява че нарежда на МВР да уволни служителката си Пенчева, защото е увредила репутацията на полицията. Този начин на действие заслужава отделен и по-подробен коментар, но не е пряко свързан с темата, освен чрез по-общата тема за полицейската държава, в която един министър-председател може дори да си помисли, че е добра идея публично да нарежда чието и да било уволнение на държавен служител, който не е не негово подчинение, по какъвто и да е повод. Иначе изказването на Борисов за варненската говорителка и искането на уволнението ѝ в държава като България се приема като положително събитие, защото дори административните и дисциплинарни решения са концентрирани на много високо властово равнище, т.е. неговата намеса във всяка сфера на функциониране на институциите безкритично се възприема като легитимна.
След намесата на министър-председателя изведнъж случаят придобива достатъчна значимост, за да бъде отразен от БНР и БНТ на 25 октомври:
БНТ е още по-старателна в сервилността си и в престараването си обявява уволнението за свършен факт:
Какъв е изводът: значимостта на даден случай и произвеждането му в новина е функция на участието и представянето в положителна светлина на министър-председателя или друг представител на управляващата върхушка.
Оттук и заглавието – носовете на новините на държавните медии са кафяви от постоянния им контакт с определени телесни части на управляващите полицейската държава.
Как да променим положението? Ако избирането на управляващи, изповядващи и способни да приложат една демократична ценностна система в управлението си не стои като опция, може би всъщност нямаме желание да променим положението и дори не виждаме проблем с несвободата на медиите. Избираш Бойко – получаваш сервилни, кафявоноси новини и медии. Избираш Сергей – получаваш същото с леки вариации. Дори не виждаш самата несвобода на медиите. Точно това е целта на несвободните медии като инструмент на недемократичните политици – да създадат фалшива картина на случващото се. Като онази сцена в Матрицата, в която всичко изглеждаше спокойно с изключение на една котка déjà vu, защото създателите на Матрицата бяха маскирали сцената, за да не се видят дебнещите отвсякъде въоръжени слуги на машините. Да не видиш отвъд медийно конструирания пейзаж е по-лесно отколко повечето познаващи и ползващи интернет могат да си представят. Лесно е за мнозинството хора, които нямат достъп по алтернативни източници на информация в интернет. И извън него: “вражеските” радиостанции отдавна замлъкнаха на български език, а точно сега има болезнена нужда от тях.
Какво остава? Остава да избереш червеното хапче, когато Морфей ти предложи да направиш своя избор. Успех!
