Едно е сигурно - на ул. Цар Асен 81 готвят вкусно. Вкусно беше и преди години, когато покритият с патина интериор в тъмнокафявата гама на винен ресторант "Часовника" създаваше едно леко меланхолично настроение за нещо извън времето - сякаш ако ей сега дюшемето пропадне, все едно ще е в реда на нещата.
Вкусно бе и точно преди година, когато ресторантът отвори врати след обновяване, вече преименуван на Fun House The Clock. Нямам никаква идея какво точно собствениците визират под fun house - може би се отнася към значително по-цветния и с много повече настроение интериор, или пък факта, че ресторантът понякога влиза в ролята и на галерия.
Вкусно беше и преди дни, когато отново се отбих там.
![]()
Снимка: от фейсбук страницата на FunHouse The Clock
Менюто е сравнително кратко, но с всичко необходимо. Акцентът върху средиземноморската кухня, преобладават готвените ястия във френски стил, има и изобилие и от морски продукти, сирена, колбаси, паста, ризото.
Десертите са на място - препоръка за шоколада със синьо сирене.
С две думи: с храната в "Часовника" нещата са що годе наред - заведението е в горния среден сегмент и като презентация, и като качество на продуктите, и за жалост като цени (за добра вечеря - около 50 лв на човек с виното).
Страдах от известни липси все пак - за мое съжаление заекът май трайно е избягал от менюто. В случая липсваха и пилешките дробчета по провансалски, които иначе приготвят вълшебно, както и калмарите. Това поне май беше инцидентно.
Обстановката е симпатична и уютна - няколко отделни помещения, дълъг бар, много цветове, хубава градина. Обслужването също е по-скоро добро.
Обаче! Какво става с виното, е въпросът, който ме тормози. Без хубава винена листа някак са сакати нещата в ресторант, познат с етикета winehouse пред името си. Знам, че собствениците са ценители на виното. Помня и как преди ремонта отпразнувахме там рожден ден, който бе полят с над 10-12 бутилки вино, всички от различни изби, и това бе само малка част от предлагането. В страницата на ресторанта във фейсбук пък и сега публикуваната листа (в два варианта дори) е повече от изобилна.
На място сега обаче нещата стоят иначе: три-четири предложения в бяло - португалско от среден клас (свежо и непретенциозно вердельо 2011 на изба Ешпорао, която в последно време е акцент в ресторанта), гевюрцтраминер на Cono Sur в същия сегмент, новозеландски совиньон блан в малко по-горен клас и петгодишно бяло бургундско в по-скъпия сегмент.
С червените нещата са малко по-добре, но далече,много далече от преди и от онлайн листата. Не съм фен на менюта и винени листи, наподобяващи събраните съчинения на Вазов, но все пак...
Всъщност винена листа на място продължава да липсва. В дните веднага след освежаването това бе посочено като временно положение, но и сега сервитьорът носи бутилки на ръка за избор или пък ако искаш - може да надникнеш сам в хладилника или на рафта и да видиш с какво разполагат. Мнозина може и да си мислят, че това е някакъв вид "сомелиерско отношение" към нещата, но пък знанията на сервитьора бяха далече под сомелиерските и въобще не виждам нужда някой да ме напътства в толкова тесен избор от сравнително познати марки и изби.
Добрата новина е, че всички вина в ресторанта са на цени + 10 лв над доставните. Поздравления за което.
В заключение - харесва ми да ходя в The Clock, обаче less wine, less fun!
P.S. Малка утеха е фактът, че има наливна бира Schoferhoffer и Bernard, ама пък точно Bernard-а също липсваше последния път...
Вкусно бе и точно преди година, когато ресторантът отвори врати след обновяване, вече преименуван на Fun House The Clock. Нямам никаква идея какво точно собствениците визират под fun house - може би се отнася към значително по-цветния и с много повече настроение интериор, или пък факта, че ресторантът понякога влиза в ролята и на галерия.
Вкусно беше и преди дни, когато отново се отбих там.
Менюто е сравнително кратко, но с всичко необходимо. Акцентът върху средиземноморската кухня, преобладават готвените ястия във френски стил, има и изобилие и от морски продукти, сирена, колбаси, паста, ризото.
Десертите са на място - препоръка за шоколада със синьо сирене.
С две думи: с храната в "Часовника" нещата са що годе наред - заведението е в горния среден сегмент и като презентация, и като качество на продуктите, и за жалост като цени (за добра вечеря - около 50 лв на човек с виното).
Страдах от известни липси все пак - за мое съжаление заекът май трайно е избягал от менюто. В случая липсваха и пилешките дробчета по провансалски, които иначе приготвят вълшебно, както и калмарите. Това поне май беше инцидентно.
Обстановката е симпатична и уютна - няколко отделни помещения, дълъг бар, много цветове, хубава градина. Обслужването също е по-скоро добро.
Обаче! Какво става с виното, е въпросът, който ме тормози. Без хубава винена листа някак са сакати нещата в ресторант, познат с етикета winehouse пред името си. Знам, че собствениците са ценители на виното. Помня и как преди ремонта отпразнувахме там рожден ден, който бе полят с над 10-12 бутилки вино, всички от различни изби, и това бе само малка част от предлагането. В страницата на ресторанта във фейсбук пък и сега публикуваната листа (в два варианта дори) е повече от изобилна.
На място сега обаче нещата стоят иначе: три-четири предложения в бяло - португалско от среден клас (свежо и непретенциозно вердельо 2011 на изба Ешпорао, която в последно време е акцент в ресторанта), гевюрцтраминер на Cono Sur в същия сегмент, новозеландски совиньон блан в малко по-горен клас и петгодишно бяло бургундско в по-скъпия сегмент.
С червените нещата са малко по-добре, но далече,много далече от преди и от онлайн листата. Не съм фен на менюта и винени листи, наподобяващи събраните съчинения на Вазов, но все пак...
Всъщност винена листа на място продължава да липсва. В дните веднага след освежаването това бе посочено като временно положение, но и сега сервитьорът носи бутилки на ръка за избор или пък ако искаш - може да надникнеш сам в хладилника или на рафта и да видиш с какво разполагат. Мнозина може и да си мислят, че това е някакъв вид "сомелиерско отношение" към нещата, но пък знанията на сервитьора бяха далече под сомелиерските и въобще не виждам нужда някой да ме напътства в толкова тесен избор от сравнително познати марки и изби.
Добрата новина е, че всички вина в ресторанта са на цени + 10 лв над доставните. Поздравления за което.
В заключение - харесва ми да ходя в The Clock, обаче less wine, less fun!
P.S. Малка утеха е фактът, че има наливна бира Schoferhoffer и Bernard, ама пък точно Bernard-а също липсваше последния път...
