В момента (а също и в бъдеще, ако се приеме Законът за детето) българските деца са задължени да посещават училище, дори и ако там не научават нищо и се чувстват зле. Повечето деца нямат алтернатива, защото не могат да си позволят да учат в частни училища, а домашното образование е извън закона. В същото време се говори за права на детето …
Ако си възрастен и не ти харесва работата, можеш съвсем легално и безнаказано да я напуснеш. Ако си дете, си длъжен да се мъчиш години наред.
Мисля си колко хубаво би било ако у нас можеха да се създават чартърни училища като в САЩ. Тези училища следват своя програма, но в същото време са част от обществената образователна система и получават публично финансиране – на принципа „парите вървят с ученика“. Те нямат право да вземат такси, но могат да получават дарения. Такива в момента са повечето училища в Ню Орлийнз след разрушенията, причинени от урагана Катрина ( а не частни, както се опитва да внуши Наоми Клайн в Шоковата доктрина).
Бих основала поне едно такова училище. Отдавна съм се отказала от идеята да реформирам българското образование на едро и отгоре. Не просто защото нямам властта, ами защото и да имах, нямаше да имам човешки (разбирай учителски, пък и родителски) ресурс да го направя. Промяната отдолу и „на парче“ може да е бавна и да не вдъхновява човеколюбците, но на мен ми изглежда единствената възможна при сегашните условия.
Вярно е, че много деца няма да имат достъп до истинско образование, но повечето деца от години нямат, а почти на никого не му пука.
Filed under: активизъм, образование Tagged: деца, образование
