В момента (а също и в бъдеще, ако се приеме Законът за детето) българските деца са задължени да посещават училище, дори и ако там не научават нищо и се чувстват зле. Повечето деца нямат алтернатива, защото не могат да си позволят да учат в частни училища, а домашното образование е извън закона. В същото време се говори за права на детето …
Ако си възрастен и не ти харесва работата, можеш съвсем легално и безнаказано да я напуснеш. Ако си дете, си длъжен да се мъчиш години наред.
Мисля си колко хубаво би било ако у нас можеха да се създават чартърни училища като в САЩ. Тези училища следват своя програма, но в същото време са част от обществената образователна система и получават публично финансиране – на принципа „парите вървят с ученика“. Те нямат право да вземат такси, но могат да получават дарения. Такива в момента са повечето училища в Ню Орлийнз след разрушенията, причинени от урагана Катрина ( а не частни, както се опитва да внуши Наоми Клайн в Шоковата доктрина).
Бих основала поне едно такова училище. Отдавна съм се отказала от идеята да реформирам българското образование на едро и отгоре. Не просто защото нямам властта, ами защото и да имах, нямаше да имам човешки (разбирай учителски, пък и родителски) ресурс да го направя. Промяната отдолу и „на парче“ може да е бавна и да не вдъхновява човеколюбците, но на мен ми изглежда единствената възможна при сегашните условия.
Вярно е, че много деца няма да имат достъп до истинско образование, но повечето деца от години нямат, а почти на никого не му пука.
Filed under: активизъм, образование Tagged: деца, образование Image may be NSFW.
Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.

Clik here to view.
