Кристина Цветанова, "Шепоти": музика без възраст

Група Клас се събраха, за да свирят за първи път от 18 години насам, по собствените им думи. По мое мнение те обраха и най-големите овации на вечерта, защото май почти всички ние ги слушахме на живо за първи път. Преди 18 години аз съм била на 7 г. Няма как да си спомням епохата на Нова Генерация или Клас. Не си ги спомнят и голяма част от младите хора, които викаха с цяло гърло в претъпкания до спукване Микстейп и се блъскаха яростно под звуците на Ралица например. Моя милост дори е с леко сцепена устна, но така вечерта е дори още по-сладка.

Както понякога казвам обаче, аз обичам да слушам музика, правена преди да се родя и малко след това. Защото стойностната музика няма възраст. А и защото поезията на Воев откликва и в нашите души и остава силно актуална и днес, 20 години след смъртта му. Ние също сме една своеобразна нова генерация, която носи своя кръст, бил той по-различен от този, тежащ на раменете на младите хора преди четвърт век. Мога само да се надявам, че няма да спрем да се борим.

А думите на Димитър Воев носят все същата сила:

а ваш'то сърце се разтваря в чиния за "сръбско", "хеви метъл" и гроздова ракия.