Навремето Захари Стоянов беше написал есе озаглавено "Социализмът в България", в което твърди, че социализмът просто няма почва в България. Димитър Благоев пък му отговори с памфлета си "Що е социализъм и има ли той почва у нас". Така започна дебата за българската политическа почва.
В интерес на истината и Благоев и Стоянов са знаели за какво говорят. С радикалния ислям нещата са по-различни. Изглежда никой не знае за какво приказва. Хората развяват байраци, защитават нещо, но не е ясно какво точно, а още по-малко пък е ясно от какво.
По този повод написах статията "Що е радикален ислям и знае ли някой дали той има почва у нас?", която привлече обичайните реакции и обвинения в продажност. Един читател дори ме обвинява, че съм забравил името на гимназията (Христо Ботев), в която сме били учили заедно и дори сме споделяли общи гаджета! За второто съм убеден, че не е вярно.
Истината е обаче проста: ние знаем много малко за исляма и за всичко свързано с него, около което така се палим. А се палим, главно защото имаме проблем със собствената си идентичност. Но това е друга история.