Когато прочетох първото си фентъзи, останах силно разочарована. Бях малка, книгата беше “Хобит” и помня, че ми костваше много нерви, докато стигна до безумния й край. Тогава очаквах от четивата завършена история и хепи енд на последната страница. Фенове на Толкин, не бързайте със заключенията ;) Години по-късно, когато прочетох “Властелинът на пръстените“, разбрах същността на този жанр: това е една безкрайна приказка, един свят, в който потъваш. Ако не искаш да излезеш от него – няма нужда – той е винаги под ръка под формата на някоя тетралогия (и нагоре) или просто загнезден в собственото ти въображение.
Wizard’s First Rule е първата книга от поредица с героите, с които ще ви запозная, но също и първата, която прочетох в електронен формат. Въпреки че съм позакъсняла с няколко години от модните течения, все още не мога да се реша дали да инвестирам в Kindle. Да, беше супер удобно, четях в трамвая, докато чаках, докато ходех пеша към метрото, в самото метро, разбира се – в леглото. Ами не е същото… Затова и го отлагах толкова. Друго си е да разтвориш тежкото томче и да усетиш сладката тръпка, че прочетеното вече взима превес над непрочетеното. С тези проценти, които ми отмерваше като капкомер, не ме спечели добрият стар електронен четец… Обаче:
Това фентъзи е старо и добре познато на любителите на този тип литература. Няколко неща ми направиха доста голямо впечатление. Първо, имам чувството, че книгата е писана от жена. Тери Гудкайнд се оказа един симпатяга над 60-те, който обаче очевидно има нежна страна и оказва голямо внимание на малчуганите. Няколко от съвсем не маловажните герои в книгата са малки деца. Разглеждат се всякакви проблеми, които засягат най-малките – като започнем от класовото разделение, минем през насилието над тях и стигнем до вярата, че те са тези, които са достатъчно силни и мъдри, за да спасят бъдещето. Това впечатление не се дължи само на някакъв откъс от книгата – децата се появяват във всяка една нейна част и винаги имат някаква важна роля, дори животът на много от героите в миналото се разкрива чрез спомените им от детството.
Друго нещо, което прави тази книга подходяща и за женската аудитория, е любовта и вярата в доброто. В общи линии ми се струва, че авторът е доста чувствителен и любящ човек, тъй като нямаше герой, дори най-големият злодей, който да не е оневинен пред читателя за това в какво се е превърнал. Darken Rahl, освен че си е зъл егоистичен магьосник с огромна дарба, е и гаднюгата, който иска да унищожи света, а с него и нашия добър магьосник. Обяснението за последното: някога Zedd (добрият магьосник) е убил баща му. Един от другите зли герои, изнасилвачът на малки момчета, е малтретиран като малък от баща си, което обяснява психическите му проблеми. Мъчителите пък са само жени, избирани като деца сред всички царства, така че да са най-милосърдните и най-чистите. След това започва тяхното “пречупване” – мъчения, убийства, наслада от стореното.
Като споменах жени, а и предвид всичко разказано до този момент, няма да ви изненадам с това, че женските образи в тази книга са на изключителни благородни и всесилни дами. Галвният герой, Richard, случва все на най-специалните, най-отличилите се, най-уважаваните, но въпреки помощта им си остава готин докрай. Тоест, за разлика от Фродо, който беше загубен без постоянната намеса на един или друг добър приятел, в тази книга главният герой използва собствения си мозък и умения, като в доста случаи дори помага на останалите – било то хора или дракони. Понякога авторът подценява, друг път надценява способностите му и на моменти книгата е предсказуема, но въпреки това – изпълнена от начало до край с пъстро въображение.
Обединяващ в едно любовта и женската сила образ е Kahlan. Тя е същество, от чието докосване се боят всички в родната й земя, но което ще се превърне във водещата сила на главния герой. Вече сериозно се замислям дали да не отбележа романа и като любовен… А това ме подсеща за една не чак толкова мила и хрисима забежка на автора, в която има сериозни намеци за садо-мазо приключения, но накрая пак е замазал всичко с чувства и сълзи.
Харесаха ми всички герои, имаха доста интересни сили и слабости, магическите същества не бяха редовните орки и феи – това беше изцяло нов свят – опасен, но и магнетичен. За мен, де – на вас тези приключения може отдавна да са ви познати ;) Този път получих своя happy end – до някаква степен. Но това е само началото. Злото продължава да чака удобен момент, но нали така е винаги с фентъзитата. Чудя се дали да си остана с хубавото впечатление, или да видя в какво ще се превърнат героите в останалите книги от поредицата. За съжаление се привързах прекалено много към всеки един от тях и не ми се иска много-много да разбирам. Но знам… Знам, че рано или късно ще разбера…
п.п. Оказа се, че поредицата има и екранизация като сериалче – Legend of the Seeker. Опитах се да я изгледам, но дори не завърших първи епизод – не ми харесаха промените в сюжета, които дразнят, а и актьорите (особено Zedd, който си представях по съвсем различен начин) доста ме смущават, затова препоръчвам и на вас само книгата. ;) Можете да я намерите и на български със заглавие “Първото правило на магьосника“, а самото правило е много просто: хората са глупави ;)
Публикувано от Девора
Kindle-ът беше любезно предоставен за безвременно ползване от брат ми ;)
Filed under: Любовни, Фентъзи
