веднъж
когато бях в гимназията
съм писал с маркер
улица нов живот
между гърдите на момиче
тогава за мен това беше само песен на кале
и остана като приятен спомен
но невероятно е настоящето
което беше едва в събота
когато беше втората вечер от фестивала улица нов живот
свириха 15 групи
от ревю и мъртви поети
до гравити ко бейбифейс клан и voyvoda
и разбира се - клас
чиито песни никога не бях слушал на живо
това беше първото им свирене от 18 години
изпълниха
чай
сутринта
и лошо момиче
единствено мога да чакам да обявят дата за концерт
вчера
освен рожден ден на франсис бейкън
най-близкият ми художник от ХХ век
беше и третата вечер на фестивала в тр сфумато
където свириха дует ша-ша и румен спасов
беше представен и филмът-концерт за нова генерация
а аз
иван димитров
марица колчева
ясен василев
радослав чичев
мирослав христов
калоян праматаров
иво цанов
и актрисата елена димитрова
четохме главно стихотворения и разкази на димитър воев
от новото издание на книгата му поздрави от мен боговете
воев е преди всичко поет
и едва след това музикант
поезията служи за разкриване на тайни
за достигане на битие което не съществува
до този момент и по този начин
служи за създаване на убежище
цел и средство е за разширяване
сферата на борбата и полето на свободата
и воев това го умее
за мен
по лична и интимна важност
той стои до константин павлов и георги рупчев
ще се радвам
следващата книга на воев да е като тези дневници на кобейн
радвам се че бях част от фестивала
че познавам част от организаторите и музикантите
но повече се радвам че бях публика
надявам се такива вечери да не се случват на всеки 20 години
- - -
с радослав чичев прочетохме заедно две стихотворения
хайде на театър
Обяздил старата крава
връща се новия ден.
А ти гущер възседнала
бързаш да влезеш при мен.
Ангел златен. Реалист.
Разкъсва се злобно. Мазохист.
Кръв излива
върху нас.
Метална ерекция
долна страст.
Във храма
пълен с декори.
Пиеса ще има сега.
Излизат голи актьори
стари, грозни деца.
Кална сделка.
Кален дом.
Порно сцена.
Лигав стон.
Всички викат:
Хамлет тук.
Кой е Хамлет?
Някой глух.
Далеч от храма
лети твоя брат
със птиче ято
лети твоя брат.
С глава на птица
и все по-тежки крила
той пада в храма
на сцената.
А тези хиени
го вдигат със злоба.
Какво е това?
Вкарайте го в гроба.
Брат ти е Ангелът.
Ти си мойта смърт.
С тебе спя нощем.
И чакам денят.
Десет черни монахини
ми обличат черна тога
и на сцената изправен
аз си казвам: “Мога, мога.”
И тълпа обезумяла
аплодира всеки миг
Аз съм Хамлет, аз съм Богът.
И гробар на своя стих.
Черни сгради
в съня ми.
Черни сгради
в леглото ми.
С бял саван ще ме повият
преди това.
И до теб ще легна ,
булчице.
Прочетох във вестника
нова статия ,
в която пише за мойта
апатия.
Какво ще каже леля ми?
единственото решение - живот
Цъфнали люлякови пепелянки
плачат тогава.
Единственото решение - живот.
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.
На гърдите ни татуирани
пеперуди, пролетен валс.
Виена, вътре в мен изнасилена,
цигулково стържещ романс.
Пентатоника в кармата,
пет познати до захар неща,
зад китайски крайбрежия,
търсещи силната ми ръка.
Всяка сутрин вечеряме себе си.
Всяка вечер разкъсваща страст
и отново перверзни портретите
извращават се с нас.
Някой спомен вдигнал наздравица,
войнишката чест изисква възход.
Ще зарием Густав приятелски.
Единственото решение - живот.