Ако има на света политик, когото да уважавам от сърце и душа, това е Ганди. За него може да се говори до безкрайност. Ще се огранича с едно. Когато умира, без да е получил Нобелова награда за мир, Айнщайн казва: „Пропуснахме възможност да документираме за поколенията, че такъв човек е ходил сред нас в плът и кръв.“
(В годината след смъртта му Нобеловият комитет отказва да присъди награда за мир с мотива: „Между живите няма достатъчно достоен за нея.“ Официално уточнение няма, но е очевидно кого са имали предвид.)
Честичко си препрочитам различни цитати от Ганди. Звучат като вековна мъдрост, но пречупена през скромността на обикновен човек. Няма да се сдържа – ще пусна тук няколко. Който не ги цени, нека не ги чете. Дори ако по някаква непонятна за мен причина е попаднал тук.
—-
Моето послание е моят живот.
Смятам себе си за войник – войник на мира.
Не губи вяра в човечеството. Човечеството е океан: дори ако няколко капки са мръсни, океанът не е.
Ненасилието е началото на вярата ми и завършекът на убежденията ми.
Седемте обществени гряха са: политика без принципи, богатство без труд, удоволствие без съвест, познание без характер, търговия без морал, наука без човечност и вяра без пожертвования.
Грешката не става истина с многократни повторения, нито истината – грешка, ако никой не я вижда. Истината съществува и без признание. Тя е.
Единственият тиранин, когото приемам, е усещането, че съм незначителен. Но дори когато се сблъскам с перспективата да бъда член на малцинство от един човек, скромно вярвам, че имам куража да бъда негов член.
Обичам свободата си. Затова няма да огранича твоята.
Слабите не могат да прощават. Прошката е белег на силните.
Човекът е продукт на мислите си. Той е това, което вярва, че е.