Джеки дойде при нас на около 3 месеца. Донесоха го мъничък, сдухан, треперлив – едно кротко и много стеснително кутре. Израстна при нас, в приюта, но така и не успяхме да го убедим, че светът е чудесно място за джаковците. Момчето остана малко плашливо и тревожно.
Чудехме се какво ще го правим – Джеки, милият не блести и с някаква особена външност. Кой би поискал един толкова притеснителен пес за свой приятел?
Александър и Ивет Тодорови дойдоха в приюта да потърсят куче за своята къща в село Владо Тричков. Искаха да намерят животинче, което да е спокойно и кротко, и което в същото време да има нужда от помощ.
Спокойни, търпеливи, пълни с любов и разбиране, добрите хора видяха Джеки. И въпреки голямото му цъклене и чудене, въпреки че стоеше като истукан с опашка между краката и не смееше да ги погледне, въпреки, че приличаше на пълен идиот в този момент – те усетиха доброто му сърце. Почувстваха, че това момче има нужда точно от тях и го заведоха у дома. На топло, на спокойно, на тихо – на място, което ще е само негово…
Ех, Джеки. Благословен си бил ти! И през цялото това време да не кажеш нищо… Ц, ц, ц…