Продължаваме с поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна интересна, както и за нещата на Арабския, които (не)са харесвани от авторката, четохме по-пдробно за тамяна, минахме през Уади Дирбат, а за последно бяхме в Дахариз. Днес ще идем до Мирбат – при ... акулите :) Приятно четене:

Салала, Оман

седма част

До Мирбат и обратно

      12 октомври 2012 г.   Пак е петък, ден за релакс и отмора в Оман. Но не и за Филип. Той днес е болен, с болки в мускулите, от силно охлаждащия ни климатик в спалнята, който ни простудява коварно- точно когато са ни отпуснати телата, през нощта. Но е дал обещание- да закусим у нас с другите българи, после да намерим плаж за къпане,след обиколка в планината и накрая да направим вечеря пак в нас, с същите хора.И ако на това му се казваше почивка..?!   От сутринта всичко е по плана,  качваме се на джипа, отбиваме на 20 км от пътя за Мирбат, към селището Нашиб, на изток от Салала.

Идеята е да проверим,дали е останало нещо зелено от преминалия вече, Карийф сезон именно по високите места. Прашния, чалълест и широк път, ни води някъде нагоре, но без указателни знаци, пък дори и с карта в ръка, никога не знаеш, къде си и дали си в правилна посока.

Преминаваме Мадинат ал Хаг, и по усещането че се издигаме в надморската височина, преминаваме Джей Лаб и търсим смешното име от картата, в пътните знаци-

Джибджат

 

 

Оманците нямат никакво отношение към туризма на страната –

ако някой се хванеше за преброи техните каньони и да ги подреди по големина, щеше да е от полза за страната си и разни скални аутсайдери отдавна да ги напълнят за да си начешат крастата. Но не.. Тук единствено камилите и понякога кравите им, оформят пътеки по тези каньони, където си търсят прехраната- някоя останала свежа тревичка или храстче.

Загледахме се настрани и виждаме нещо като каньон, затова и спираме: за снимки!

Разцепените скали и ерозията на скалните отломки са нещо обичайно.Затова и няма много желаещи, които да ги обхождат. Освен опитомените животни, необходими за прехрана на местното население.

И в следващото безименно населено място, според думите на българина с нас в колата, се прозвеждало

ковертируемата валута на Оман- оборски тор,

събран в розови и др. цвят полиетиленови торби, струпани на едно място. Освен една джамия и бакалия, доставяща им градски стоки, всичко останало местното население си набавя по агрономски начин от животните – доене, разплод, месо и тор от тях.  

  Покритите обори на кравите са подобие на землянки, с подръчни камъни и овехтели автомобилни гуми, където те подвиват крака в кратките, арабски нощи и вероятно дават поколение, за да са доволни господарите им, даващи повече вода, отколкото храна.  

Следващата ни задача е да посетим плажа, за да има изкъпани и осолени тела. Като профилактика която само тук, близо до Индийския океан, един експат може да си го позволи!  

  Първо бяхме на този плаж. Но на мъжете нещо не им харесвали вълните на морето, че били много пясъчни и се преместихме на

друг плаж– без пясък във вълните!

Там имаше скали наоколо и доста местни младежи от Мирбат идваха екипирани с шнорхели,за да гледат красивите златни рибки под водата и да си позагубят времето край брега.  

Както се бях опънала на пясъка, Филип ме нарече мърмейд от Мирбат, града който щеше да ни изненада с огромния улов на акули.. след малко! В повечето случаи, морето тук винаги си образува лагуни, където е често сборище на чапли, патки и други птици, на които не им знам името. За земноводните въобще не знам, какви са... Подобни каменни беседки са често срещана гледка, издигнати някъде в неизвестността, за да могат пътниците от МПС-та, да ги обдуха бриза и по-вероятно да си направят барбекю.

Къщите в Мирбат

по брега са порутени, изоставени развалини, незнайно от кога построени и още повече- от кога безлюдни. Но гледката не е красива, дори за мен- въоръжена с фотокамера и в добро настроение за уикенда.    

Слизаме ние на рибния пазар,

с намерението да си закупим прясна риба, без да обръщаме внимание, че такава се предлага само сутрин и всичко купено след 12 часа, ще бъде вече разваляща се смрад, дори съхранена в ледени кубчета. Няма нищо изненадващо, когато излезеш от колата да те блъсне миризма на риба, неопределено колко силна е тя според дневната температура. Хубавото на Мирбатския рибен пазар е, че винаги има лодки и дървените им рибарски корабчета, наречени Дау, с които работят все още.

По изненадващото е, как толкова дребни мъжки тела, намират сила в морето да уловят риби и да ги качат в трюма на катера си, при положение че тежат над 80 кг.?! Не знам..

Миризмата която е блъскаща в началото, вече е нормална.. свиква се.

И след кратките позьорски снимки на фона на лодките и кея, се чува ритмична глъч, на непознат език.. като: ЕЙ- хоп, ей- хоп...! Хорово мъжко изпълнение!? [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Едва ли... тук не е място за разпяване![/caption]     Докато се мотаем дали да купим непрясна риба от наклякалите черни експати в началото на пазара, тази глъч приблича вниманието ми  и като ‘хищна хиена’ според ретро-песента, ускорявам крачката към акостиралите катери,за да видя какво става всъщност там.  Е не, гледката е умопобъркваща! [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Кървави АКУЛИ![/caption]    

[caption id="" align="aligncenter" width="553"] С плацента от тях!!!![/caption]     Какво се е случило точно под водата, не можем да гадаем, но е факт, че този катер беше догоре препълнен с улов от акули, с тегло м/у 60 и 110 кг, като бройката им беше над 50! Безмилостна битка е паднала, няма спор. В крайна сметка с човека, игра не бива! Колкото и странно да е, оказва се че единствения начин една акула да намери смъртта си  е или от старост и болест във водата, или от човека и неговота кука! Не искам да коментирам размислите, които предизвикаха тези трупове на акули в Мирбат, но повярвайте ми – моряците от Оман са достойни за преклонение! Сякаш бях пред кораба на Синдбад, а в същото време не ме беше страх от мъжете, а мъртвите акули, от които треперех, да не би да е останала поне една капка живот в тях и да ме захапят за глезена! Мисията на пеещите морски работници беше да изтеглят трупа на всяка една акула от трюма, без да се откачи от куката,забита в окото й.

После се качваше от други мъже, в хладилната камера на камионче.

Не знам, дали тази гледка от умрели акули в Мирбат, няма да промени тотално представата ми за този древен град, известен повече с възпроизводтвото на арабски коне в древността. Не случайно, града се е наричал Град на кобилата, а от днес и на Акулата, според мен!

Приятни сънища, моряци от Оман!   Очаквайте продължението Автор: Теди Снимка: авторът   Други разкази свързани с Оман – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРО