С напредване на рубриката, строителството на къщата край яз. Батак също отива към своя край. Досега ви разказвах за проекта, за грубия строеж и за инсталациите в няколко поредни статии. Същевременно, паралелно с нещата вътре в самата къща, вървеше и терасирането на терена, подготовката му за озеленяване, настилките около къщата и прочее дейности, свързани предимно с двора. В днешната статия ще ви разкажа именно за тях, както и за две-три неща, свързани със самата къща и по-скоро с връзката къща/околни пространства.
Първото, което трябва да имате предвид чисто организационно при строителството е, че не можете да започнете работа по терена преди да сте приключили грубите строително-монтажни работи по самата сграда. Особено при наклоен терен. Терасирате ли веднъж, няма да могат да влизат никакви машини в имота; достъпът става силно ограничен. Тоест - всякакви тежки строителни материали, техника и прочее, трябва да бъдат доставени и инсталирани преди да “запечатате” къщата с подпорни стени и стъпала. Планирайте нещата така, че да приключите навреме с въпросните тежки доставки и СМР; оставете си достатъчно аванс за работата по вертикалната планировка. Витае някакво схващане, че излезете ли веднъж от къщата, работата по двора е елементарна, бърза и като за “докато си почиват работниците”. Ако допуснете този начин на разсъждение, ще излезете от срока със сигурност. По няколко причини:
Грубо заравняване на терена
Ако къщата е в София или покрайнините - багер и камион лесно се намира. Но ако е по провинцията - вече съм ви споменавал за това в предишни части от поредицата - багерът в селото е един, другият е през три села в четвърто и ще извадите такъв късмет, че задължително точно в момента работи по някой обект в следващите 2-3 седмици. Това относно самото моделиране на терена. А освен него има и едно сериозно извозване на земни маси, останали от изкопните работи. Доста от проектантите по презумция предполагат, че повечето земни маси ще идат по терена при заравняването и терасирането, но в повечето случаи това ще се окаже просто една крива сметка. Освен ако не сте направили точни количества на отнетите и насипаните земни маси още при самото проектиране; такива количества повечето проектанти (и аз в това число) нямаме навика да правим и този момент просто се пропуска. Съвет от мен - изчислете количествата поне приблизително, за да не се изненадате, когато се наложи да извозите над 10 самосвала със земя. А и освен това имайте предвид, че да се нахвърля тук-там е лесно, но да се отнеме изисква много повече време - както е и в конкретния случая - отдолу е скална почва; всяко копване е ден допълнителна работа.
Подпорни стени
Както се досещате - няма как подпорните зидове да стоят без фундиране. Да, в скалната основа. Ако сте предвидили Х дни за подпорните стени, ще съжалите, че не сте предвидили 2Х заради точно тази скална основа. Още един съвет - не давайте точни срокове, а винаги си оставяйте аванс от поне +50% изразено във време; с каквото и ще да се захващате - дали с проектиране, дали с визуализации, дали със строителство. Може би се повтарям отчасти, но общо взето това е основното правило, около което всичко се върти - предвиждането. Независимо дали говорим за къщата, за двора, за измислянето на детайли, за своевременното решаване на проблеми и тн. Не предвидите ли нещо, то увисва във въздуха и всичко останало СПИРА. Това не е като тест със задачи, който дори да предадете наполовина решен, ще получите четворка. При строителството ако едно СМР увисне, всички останали пера се блокират и строежът спира до разрешаването на проблема. Както стана и в конкретния случай. Времето, за което строителят трябваше да приключи вертикалната планировка и да подготови терена за озеленяване се оказа не просто недостатъчно, а нарастна в пъти и сроковете бяха отлагани неколкократно. Да не говорим, че в момента, в който получих потвърждение, че вертикалната планировка е готова и фирмата за озеленяване отиде на място, просто трябваше безславно да се върне, защото се оказа, че всъщност нищо не е готово. Пак съвет (и пак се повтарям - за да разберете колко е важно) - не разчитайте на това, че някой ви е казал нещо - то не е задължително да е вярно, може да е само с цел да се измъкне от неудобна ситуация. Освен разбира се, ако зад това потвърждение не стои неустойка.
Настилките
Първоначалният проект беше със стандартна каменна настилка пред и около къщата, но впоследствие по желание на инвеститора я сменихме с “плуващи” в тревата камъни. Този тип настилка има известна спцифика. Може би сте виждали снимки, на които едни камъни просто са разхвърляни в една трева докато се е получило нещо като пътечка. Само че няма как просто да нахвърляте камъните и около тях да порасне трева, особнено ако теренът е малко или повече наклонен. Просто защото камъните ще си тръгнат надолу по някое време. Необходима е някаква основа - циментова или по-добре тераколова. Може и да няма бетонова плоча под тях, но задължително ги залепете с нещо за земята, което ще действа като един вид фундамент, иначе плоският камък става като шейна по терена като ливне първият порой.
И говорейки за настилките, естествено идва ред на
Връзката къща-терен
Когато имате плътна пътечка, обикаляща сградата отвсякъде - ясно. Но когато къщата стъпва частично в трева, трябва да имате някакъв цокъл. Неизбежно е от функционална гледна точка, колкото и от визуална да не ви се иска. Няма как дървената облицовка от фасадите да стъпи направо в тревата. Понеже в самото начало имахме пътечка, обикаляща къщата, не се налагаше да мислим за този проблем. Но когато дойде промяната на настилката, пропуснахме този момент и трябваше да вземем решение в движение. А то беше да се подзида със същия камък едно малко цокълче където има нужда, просто да разграничи дървото и прозорците от земята.
В интерес на истината това предложение дойде от страна на инвеститора. Признавам си, че в първия момент на мен, като архитект, обременен с визията на сградата и спазващ сравнително строго философията на развитите вече форми, не ми хрумна тази идея, а всъщност се оказа доста работеща и не прецака визията. Даже напротив - много добре свърза самата сграда с всички подпорни зидове по двора. Не само като финишен материал, но и като формообразуване. Което е и един от основните моменти при архитектурата. Сградата да не изглежда като поставена на терена, а като изникнала от него; трябва да е неразривно стързана с него, все едно е пуснала корени. Разбира се, това е въпрос и на сериозни средства, каквито се изискват за разработване на терена. Грешката, която не бива да допускате, е да не разработите двора и вертикалната планировка подробно, тъй като няма да се изпълнява. Съветвам ви да разработите двора, а той да не се изпълни, отколкото да не го разработите, а да трябва да го мислите после в движение.
Последната важна точка е по-скоро свързана с фасадата на къщата: дървените облицовки и капаците с жалузи. Няма какво да ви разказвам за детайла на облицовката, той е ясен (ако някой иска - да го види тук). Идеята ми е по-скоро да ви насоча вниманието върху проблемите, които могат да изникнат при дървените облицовки и конкретно - при контакта им с другите елементи на сградата или със земята. Имайте предвид, че дъските се измятат с времето и трябва да има нещо, което да ги придържа в краищата. Дали ще е при връзка с друг финиш или при прозорец - все тая. Съветът ми е да ги обрамчите с дъска. По този начин, както в случая, ще се получи и касата, за която да се захванат капаците с жалузите. Този проблем е доста сериозен и известно време нямахме конкретно разрешение него, тъй като стените са от полисттиролбетон и не могат да носят тежки дървени капаци с жалузи, а и освен това този полистиролбетон е облечен отвън с камък, който също не може да носи панти с капаци. Слагайки обрамчващата дъска обаче и захващайки я на няколко места с дюбели + залепяйки я по цялата дължина с монтажна пяна, решихме 2 проблема наведнъж: с укрепването на дървената облицовка и с носенето на капаците.
Естествено, тъй като дебелината на външните стени е различна навсякъде, се появи друг проблем, свързан с отварянето на капаците (тъй като изискването беше да се отварят на 180 градуса и да се закачат за стената). Но за него ще ви разкажа в следващата част.
Проект: ВБ студио ООД
Проектанти: арх. Бойчо Бойчев, арх. Виктор Чолаков