една от любимите ми думи е "проект". без проекти не мога да живея. обожавам измислянето, задвижването, работата и крайната цел. след което да започна от начало. проект 365 е вдъхновен от лиза харисън, наша приятелка с радина от лос анджелис. проектът на лиза завърши с последния ден на годината в ел ей, моят започва днес, защото пропуснах вчера. това ме задължава всеки ден да нося фотоапарат, но защо не. всеки ден ще качвам поне по една снимка от където се намирам с това, което ми се е видяло интересно. хм, да видим кога ще ми писне;)
вчерашната снимка е снимката с туршията, а днешната е на изгорелия мол и "арена младост".
вчера искахме да гледаме "mission impossible" - оказа се, че кината са изгорели! от там се вдигнахме до "арена младост". витоша беше шеметно красива. слънчева и бяла ми напомни за дните когато криех ските си в мазето, излизах от къщи за училище облечена в гадната униформа, промъквах се в мазето, събличах се, обличах си екипа, излизах през задния вход на кооперацията със ски на рамо и озъртайки се, се качвах на трамвая до хладилника, а от там право на "щастливеца". правех го рядко, разбира се, защото тенът ми ставаше подозрителен. някак нямаше как да го хвана от неоновите лампи в класната стая. това бяха единствените ми завръщания от "училище" в добро настроение.
показах на радина "икеа" и всичко ново и изравняващо ни с останалия свят. в кината нямаше почти никой, но американската fast food си беше твърдо и настоятелно позиционирана в очакване на тълпите. продавачката на билети ни предложи да влезем в салон 1 да видим дали ще издържим на студа, защото климатика им се беше развалил:) ние пичовски отказахме да проверяваме и отидохме да изядем по един burger. от прозорците гледахме към hewlett packard. отивахме да гледаме tom cruise. бяхме в българия.
в салона беше абсолютен клинч. почти толкова студено колкото навън, но ние като едни истински girl scouts не се дадохме. увихме се в палтата и изгледахме филма заедно с още двама луди тийнейджъри в празния салон.
това е най-якия филм от поредицата, и том круз изглежда, че ще бъде вечен докато някой ден просто не се разпадне на прах като фараонска мумия.
тази година ще е яка. освен втория сезон на "7 часа разлика", ще участвам и с текстове за деян донков като дракула в предстоящия спектакъл на мила искренова и балет арабеск. това ме кефи изключително много, защото обожавам вампирски истории.
ще има и други проекти за които още не знам, защото още не са измислени от мен или от тези, които ще ми ги предложат. има и други, които ги мисля по-надалеч в пряк и преносен смисъл. който си слага граници е граничар:)
това е духът на 2012. да се нареждат планетите за да се пренареди енергията на земята. а българия е страната на неограничените възможности. от кино минало през пожар, можеш да попаднеш в кино с минусови температури. но нищо не може да спре този, който вижда по-далеч от това, което е много близо;)
