Биографията на Steve Jobs страшно ми хареса. Дори на относително невъзмутим човек като мен подейства много силно. Даже вдъхновяващо.
Има три неща, които си отнесох с мен след края на книгата. Различни от очевидните.
1. Как правим нещата, които се виждат, е не по-малко важно от това как правим нещата, които не се виждат. Дори мръсотията да е скрита под килима, ние ще знаем, че е там. И ще спим спокойно или няма.
It was important, his father said, to craft the backs of cabinets and fences properly, even though they were hidden. “He loved doing things right. He even cared about the look of the parts you couldn’t see.
2. Фокусът му е майката. Много е трудно да кажем „не“, но пък ако правим само едно нещо, то ще стане толкова добро, че всички птички ще пеят само за нас и ще сме толкова щастливи, че няма да ни пука за друго.
(впрочем, целият keynote от WWDC ’97 си заслужава, особено ако сте около пресечната точка на софтуера и мениджмънта)
Почти всичко хубаво, което ми се е случило е било, защото ми е трудно да казвам „не“. Не ми се мисли къде щях да бъда, ако можех и да се съсредоточа.
3. ↓
He knew the equations that most people didn’t know: Things led to their opposites.
Минимализмът ни дава повече с по-малко. Фокусът ни дава повече, докато боравим с по-малко и по-прости неща. Въздържанието изостря сетивата ни за когато спрем да се възпираме. Нещата ни се случват, когато най-малко се мъчим да ни се случат.
Красотата на книгата е, че дори моите три да ви се струват глупави и очевидни, в нея има достатъчно ценни неща. Ще намерите и за вас.
П.П. Дума на деня – нещо.