Днес ще ходим до ... Франция, Екваториална Франция в Индийския океан – или с други думи, до Отвъдморския френски департамент на остров Реюнион :) За тези, които не знаят – там можете да влезете с лична карта, т.к. Европейският съюз ви очаква и там :) Приятно четене:  

Остров Реюнион

И така, както обещах в предния пътепис за Лион, днес ще ви отведа в

задморския френски департамент и регион –

Остров Реюнион

След 11 часа и 30 минутен полет, директно от Лион, най-после осъществих мечтата ми от години, да посетя Реюнион. Полета беше ужасно дълъг, но изключително конфортен с реюнионската (френска) компания Air Austral. Пътувахме през нощта и нямах възможност да видя кой знае какво, особено над Африка, където почти не се виждат светлини на земята. Няколко филма, музика, хубава храна и супер обслужване, за скромната цена от 550 евро еднопосочен билет. Все пак разстоянието между Реюнион и метрополията е 9500 км! [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Сен Дени и Индийския океан[/caption]    

Реюнион е малък остров в Индийския океан, на 700 км източно от Мадагаскар и 170 км западно от Мавриций.

От природогеорграфска гледна точка е част от Африка, но политически е равнопоставена част от Френската република, и като такава има статут на департамент, регион, c представителство във френския парламент и Сенат. Реюнион е част от Европейския съюз и валутата е евро. Франция има и други задморски департаменти – Мартиника и Гваделупа на Карибите, Гвияна в Южна Америка и о.Майот в Мозамбикския канал, за които важи същото. И тук е мястото да уточня, че това не са колонии, (били са в началото на миналия век, след което Шарл де Гол им дава статут на департаменти със същите права като департаментите,  към които принадлежат Лион, Париж и Гренобъл), гражданите им имат френска националност и същите закони и институции като в континентална Франция. [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Кметството на Сен Дени (съжалявам за пръста...)[/caption]     И така кацам на летище Ролан Гарос в Сен Дени, административния център на Реюнион. Тук ще прекарам 9 месеца за Магистратурата ми по Международно право. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Университетът на Реюнион[/caption]     Хостът ми от Коучсърф, Дебора ме чака на летището и тръгваме заедно към къщата и, която в последствие се превърна и в мой дом, за периода ми тук. Освободи се стая, тъй като Дебора замина за 6 месеца в Индия за някакво обучение с дъщеричката си Али. [geo_mashup_map zoom="auto"] [geo_mashup_location_info]   Недоспал и схванат от дългия полет, веднага бях посрещнат от другите съквартиранти, които дори ми организираха поход: Каскад дю Шодрон, така се нарича местността, която посетихме, недалеч от Сен Дени, в подножието на планината. Отвесен проход между две огромни била, по който тече малка река, започваща от Езеро, в което пък се излива водопад. Трудно е да го обясня, но прилагам малко снимки от това удивително място. Дотам вървяхме по тясна пътечка, изсечена в планината. От едната страна, отвесно беше самата планина, а от другата, също отвесно имаше огромна пропаст. Понякога липсваше парапет към пропастта и единственото съоръжение за безопасност беше въже, прикрепено към скалата, за което се държахме. Когато стигнахме каскадата беше неописуемо. Къпахме се в студената вода от езерото постояхме малко, но стана хладно и тръгнахме да се връщаме.

 

Реюнион е планински вулканичен остров.

Тук е лято от края на октомври с горещ и влажен климат, като температурата стига 35 градуса, и "зимата" е от април-май до октомври, с топъл и сух климат и температури от 26-27 градуса: рай! На западния и южен бряг са разположени прекрасните плажове и туристически курорти, барове и дискотеки, хотели. На източния бряг са предимно полета от захарна тръстика, няма плажове, но пък планината е прекрасна. За мое огромно разочарование в Сен Дени също няма плаж. Градският транспорт е що годе уреден, но доста рядък и свършва рано, около 19-20 ч, което прави колата почти задължителна. [caption id="" align="aligncenter" width="576"] Бул. Сюд (Южен) ... Тук спирките са в много по-добро състояние от България Обърнете внимание и на асфалта...[/caption]     И така започна моят престой тук.

Сен Дени е малък град,

разположен на северния бряг на острова, на самия Индийски океан. Тъй като е в подножието на планината, има бая катерене по високото от южната му част. Тук няма кой знае какво за правене, няколко дискотеки и ресторантчета, много административни и бизнес сгради, (префектура, регионален съвет, унивеситет) архитектурата е в креолски стил, а по-старите сгради- в колониален. Почти няма високи сгради (еднофамилни къщи или блокове на 2-3, максимум 4 етажа), ако не броим няколко бизнес центъра, които се извисяват над града.  Има Карфур, Спиди, повечето френски банки (Креди Агрикол, БНП Париба, БРЕД и т.н.) и всичко, което има и във Франция. Поради огромното разстояние обаче, цените всичко, което не се произвежда тук, а се внася от Европа, са двойни, тройни, четворни. Ето пример с нес кафето... [caption id="" align="aligncenter" width="573"] Без коментар (за сравнение – цените в България имат също ЧИСЛЕНО изражение, но ... в лева)[/caption] Това, обаче е съвсем достижимо за хората, които работят тук, тъй като минималната работна заплата е същата като във Франция, 1425,67 €, и към нея често има бонуси, особено на държавните постове (60 процента от работните места на острова). Проблем е, обаче за безработните, които са 30 процента от населението и 60 процента от 16-25 годишните. Затова тук, както и на останалите френски острови често има манифестации против скъпия живот, а някои (Мартиника, Гвияна) все повече се замислят за автономност. Но това е друга тема и касае френската вътрешна политика, която не мисля за нужно да коментирам тук.  

Преди колонизацията островът е бил необитаем,

и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Заселиници от Франция, Мадагаскар, Източна Африка, Южна Индия и Китай

по време на колонизацията, днес всички тези групи са се смесили, като резултат от това реюнионци са толкова омешени, че могат да си образуват отделен етнос. Всички етнически и религиозни групи живеят в мир и хармония, като според мен много страни на Север би трябвало да се поучат от това. Всички говорят френски, официален език, който се използва задължително в образованието, медиите, администрацията, и отделно помежду си реюнионци говорят креолски, примес от езиците на различните групи, произлизащ от френския. Днес този език, също както бретонския, окситанския и баския са институционализирани като регионални езици и са част от френското културно наследство. 85% от населението са християни, 7% индуси, останалите са мюсюлмани и юдеи.

Католическа църква и Индуски храм

  Поради натоварената ми програма в университета нямам много време за обиколки, но през уикендите често ходя на

западния бряг, където както казах, е концентрирана туристическата и увеселителна дейност

на острова. Прекрасните плажове на Сен Жил, Ермитаж, Бризан, Букан Кано,  Салин, Филаос предлагат разнообразни пейзажи и са посещавани целогодишно. Някои са в залив, спокойни и топли, други са обградени от риф, а трети директно в океана, като последните са особено посещавани от сърфисти.

Често обаче сърфистите са нападани и изяждани от акули!

Тук веднъж годишно идват китове и делфини в размножителния си период, като за съжаление ги пропуснах тази година. Подводното гмуркане е атракция и възможност да се види богатото разнообразие от риби и морски животни (корали, миди), изключително природно богатство на острова. [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Плаж Ермитаж[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Плаж Букан Кано. Слънцето тук залязва между 18:30 и 19:00 целогодишно и часовника не се мести за зимно или лятно часово време.[/caption]     Освен плажовете островът предлага многобройни планински дейности (походи, спускане с парапланер, изкачване на вулкана, планински водопади и каскади), и прекрасни картини.

Върхът Питон де неж (3070,50м0, Снежен връх)

както и трите стари вулканични кратера Силаос, Салази и Мафат, действащия вулкан Питон де ла Фурнез са част от невероятния планински пейзаж на Реюнион. Вулканът (2632 м) е един от най-активните и наблюдавани на планетата,като изригва почти всяка година. Понякога е възможно да се наблюдава отблизо изхвърлянето на лавата.

  Засега, главно поради липса на време, не съм имал много възможност да обикалям в планината. Освен гореспоменатия поход до Каскад дю Шодрон, ходих до Мафат и до вулкана. Невероятна природа, екзотична растителност и много величествени гледки и от трите места.

Мафат е един от трите изгаснали вулканични кратера

Качихме се с колата до един паркинг на около 2000 метра височина, откъдето започнахме да се спускаме пеша. Пътечката криволичеше надолу към "кратера", който образува нещо като равнина в планината, доста обширна, и осеяна с растителност, на може би 1500-1700 м над морското равнище. Гледките и природата, които се откриваха пред нас бяха поразителни а долу в долината имаше малко селце, с няколко къщи, хижа, училище и църква, както и караванка с местни сандвичи и бира: рай след дългия преход.

Реюнионската бира Бурбон,

чийто символ е птицата додо и може да се види на рекламни пана на целия остров е доста приятна на вкус, а самата птица додо е обитавала острова, както и Мавриций, преди да бъде унищожена от човека. Селцето, в което бяхме няма никакъв път, освен пътечката, по която вървяхме около 2 часа и всичко жизненонеобходимо, храна, поща изобщо всички стоки се доставят с хеликоптер!

  Седмица по-късно посетихме и

вулкана Питон де ла Фурнез

Отново с колата стигнахме до паркинг високо в планината, като по пътя минахме през китни креолски селца, с красиви къщи и невероятни градини. Пътят е пълен с остри завои, но пък открива гледки, спиращи дъха. От паркинга тръгнахме пеша по стълби, прокарани отвесно на планината, като в подножието се откри удивителна гледка: десетки квадратни километри поле от засъхнала лава, без растителност, без живот, като изключим още няколко десетки туристи.

Отиване и връщане от тук до вулкана и обратно отнема 5 часа и около 12 км,

а горещото слънце, скрито зад облаците до преди малко печеше зверски над нас в пустинята от лава. На края на полето има възвишение, високо няколко стотин метра, отново от лава, на върха на което е кратера на действащия вулкан. Изкачвахме се следвайки бели ориентири. В тази огромна пустош без обхват, сянка и достатъчно провизии не е хубаво да се изгуби човек, а и магмените скали са крехки и лесно човек може да падне, да си счупи нешо или да се нарани. Приближавайки към върха виждахме облаците отдолу и ги усещахме върху нас, мъглата се сгъсти и една студенина обгърна целия вулкан. С намалена видимост продължихме изкачването и след около 2 часа и половина вървене кратерът се откри пред нас:  десетки метри пропаст, на дъното на която имаше засъхнала лава, която пуши все още. Предупредителни табели указват внезапни срутвания и че " преходът не е препоръчителен при вулканична активност." Починахме си, хапнахме, пихме по едно "додо" и тръгнахме наобратно в пустинята от лава, като в момента в който пиша врата и лицето ми са така изгоряли, сякъш съм бил на ски. На връщане в колата, обаче мъглата стана толкова гъста, че спряхме да виждаме пътя, а от качването знаехме, че завоите са изключително остри и винаги от едната страна има няколко стотин метра пропаст. Чувствах се в самолет, който минава през гъсти облаци преди да кацне, гледката и видимостта бяха същите. Карането с 10 км/ч в непрогледната мъгла ме приспа и не разбрах как и кога сме слезли на равното. Честно казано съм доволен.   [caption id="" align="aligncenter" width="640"] По пътя за вулкана...[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Кратера на Питон де ла Фурнез[/caption]     Засега това от Реюнион. Очаквайте още тъй като наближава ваканцията след месец, а има още толкова много неща за правене и виждане. Очаквайте и Мадагаскар и Мавриций, които смятам да посетя докато съм тук. Но има време за всичко.  :) Ето и още малко снимки...

[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Общи изгледи от Сен Дени[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="574"] Бананите си ги откъснахме от нашата градина. Чакаме да узреят папаите, мангото, и ананасите. Лично аз не знаех, че ананасите растат на земята, винаги съм си мислил, че растат на палма..[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="640"] На пазар в Сен Пол[/caption]     [caption id="" align="aligncenter" width="639"] Спускане с парапланер от планината, каца се чак долу на плажа на Сен Лю.[/caption]      Автор: Калоян Колев Снимки: авторът и Уикипедия Други разкази свързани с Индийския океан – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto"  map_content="global" map_cat="397" auto_info_open="false"  marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)