Някак неусетно, когато порастваш, нещата спират де те учудват, забавляват или да предизвикват, каквато и да е реакция, различна от унило кимане, подкрепено от равнодушното – „ами… бива”. Всичко започва да ти се струва еднакво, сюжетите са познати, а героите изтъркани. Независимо дали остаряваш или си се пуснал по течението, няма спасение от всепроникващата досада. А може и да си просто нихилист, което не е толкова лошо, ако си персонаж от филм на братя Коен.
Каква беше изненадата ми, когато открих „Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон, а с нея се гмурнах в магичната и изненадваща Барселона – колкото град, толкова и разумно същество със собствено мнение. Барселона е самостоятелен персонаж, който е толкова важен, колкото и хората, които го населяват. Барселона е ранена след Гражданската война, улиците й са мрачни, но пълни с история и живот, еднакво гостоприемни за писатели, мошеници, проститутки, продавачи, полицейски инспектори, бедни и богати. Местата, които Сафон описва, макар и с точни адреси, са по-скоро въображаеми, но пълнокръвни и необходими за атмосферата на града, като място между реалността и фантазията.
Най-важният мотив в „Сянката…” е четенето и писането – четенето като забравено удоволствие, писането като смисъл на живота. Главният герой Даниел Семпере, работи в книжарницата на баща си, който е влюбен в литературата. Мистериозният Жулиан Каракс е писател и автор на романа в романа „Сянката на вятъра”. Дон Густаво Барсело е познавач и колекционер на редки книги, неговата племенница Клара, която е сляпа е пламенен читател. Приятелят на Каракс и негов благодетел Микел Молинер е журналист и писател. Фаталната жена Нурия Монфорт е редактор в издателство. Действието се движи, заплита и разплита с помощта на писма и бележки. Историите, подобни на лук, се оголват пласт по пласт, като под всяка излизат по още две и така до самия край.
Сафон е забележителен писател и откриването му ми подейства разтърсващо, отрезвяващо и вдъхновяващо. Завиждам на всички, които ще го открият за първи път.
Каква беше изненадата ми, когато открих „Сянката на вятъра” на Карлос Руис Сафон, а с нея се гмурнах в магичната и изненадваща Барселона – колкото град, толкова и разумно същество със собствено мнение. Барселона е самостоятелен персонаж, който е толкова важен, колкото и хората, които го населяват. Барселона е ранена след Гражданската война, улиците й са мрачни, но пълни с история и живот, еднакво гостоприемни за писатели, мошеници, проститутки, продавачи, полицейски инспектори, бедни и богати. Местата, които Сафон описва, макар и с точни адреси, са по-скоро въображаеми, но пълнокръвни и необходими за атмосферата на града, като място между реалността и фантазията.
Най-важният мотив в „Сянката…” е четенето и писането – четенето като забравено удоволствие, писането като смисъл на живота. Главният герой Даниел Семпере, работи в книжарницата на баща си, който е влюбен в литературата. Мистериозният Жулиан Каракс е писател и автор на романа в романа „Сянката на вятъра”. Дон Густаво Барсело е познавач и колекционер на редки книги, неговата племенница Клара, която е сляпа е пламенен читател. Приятелят на Каракс и негов благодетел Микел Молинер е журналист и писател. Фаталната жена Нурия Монфорт е редактор в издателство. Действието се движи, заплита и разплита с помощта на писма и бележки. Историите, подобни на лук, се оголват пласт по пласт, като под всяка излизат по още две и така до самия край.
Сафон е забележителен писател и откриването му ми подейства разтърсващо, отрезвяващо и вдъхновяващо. Завиждам на всички, които ще го открият за първи път.
