Досега не бях ходила на постановки в НАТФИЗ, но когато участват приятели, няма как. Отсега искам да ви предупредя, че вероятно съм пристрастна към I wish, но все пак: спектакълът е страхотен!
Става дума за танцов театър – вероятно това ще накара някои от вас да затворят още сега страницата, защото твърде често танцовият театър е толкова абстрактен, че само се чувства, а не се разбира. В I wish обаче студентите от 4 курс на специалност “Танцов театър” поднасят един добър баланс между лесна за следене фабула и онова усещане, което само танцът дава и което ти позволява да разбереш нещата коренно различно от седящия до теб.
Спектакълът започва в миналото и стига до наши дни. Проследява как обичаме, как общуваме и какво намираме за важно – от първия огън през първото “Искам” до неща, които няма да издавам. Началото е чисто и невинно, свободно и любопитно. Промените след това са доста значителни – преди сме се впечатлявали от светлина, днес впечатление ни правят неони и така нататък… Към днешна дата сме захвърлили ефирните роби и сме облекли скъпи и неудобни костюми, високи обувки и тонове грим. Само да предупредя маркетолозите, че може да им стане неудобно накрая 
Ако очаквате твърде сложно послание, I wish по-скоро няма да ви го даде – темата е експлоатирана доста и наистина няма какво ново да се каже. За сметка на това ще ви подари плавни движения, нови лица и поредното докосване до театъра в една от многото му красиви форми. Може и да съм пристрастна, но изпълнението си заслужава!
___
снимки: НАТФИЗи Йосиф Аструков