“Посвещавам я на един единствен миг; на един кратък, но преломен момент; на точката на пречупване, след която никога вече не можем да бъдем себе си в разпадналия се пред очите ни свят. Преди попадането в тази точка светът е бил смислен и перспективен, обещавал е радост, бил е свят с бъдеще. След попадането в нея той се е разпокъсал и обезсмислил, станал е бивш свят, чиито останки обитаваме на доизживяване, без помен от радост и без надежда за такава. Онова “преди” и това “след” са до болка познати на зрелия индивид“, обяснява Явор Гърдев.
И добавя: “Повечето от нас познават болката и страданието в зоната на изчерпания смисъл, но колцина от нас познават спасението чрез изчерпания смисъл? Може ли точката на отчаянието да се окаже точка на спасението? С риск да не успее да поправи света, Хамлет ще опита.” (vesti.bg)
В петък вечер след работа, Мартина се обади с предложение за театър, и то какво – “Хамлет” на Явор Гърдев. Не бях гледала нищо от този режисьор, макар винаги да ми е бил безкрайно симпатичен и интересен. Освен това няколко дни преди това, Мария беше пропищяла света колко е велика постановката. Приех на момента.
Един час по-късно представлението започна с караоке на Adele в изпълнение на Офелия. Всеки, който се е заслушвал в текста, знае колко е creepy и колко е в целта, имайки предвид отношенията между Хамлет и Офелия. А може и да сте го изживявали сами…
Няколко дни преди това бях гледалa Skyfall, който също започна толкова впечатляващо с Adele. И пак историята за героя, който губи света, такъв какъвто го е познавал и смисъла, покрай него. Стоях в салона, после в театъра, усещах как косъмчетата по врата ми настръхват и се чудех кога ще се спася от тези съвпадения/знаци, но това е друга тема…
За “Хамлет” казват, че е най-великата пиеса, писана някога. И досега не зная защо, но със сигурност знам, че Явор Гърдев е най-добрият български режисьор в момента и точно “Хамлет” е най-грандиозният му проект. Подгответе се за 5-часова постановка, преговорете си историята и после отидете да я гледате в Народния Театър, защото ако сте човек извън сферата, съм убедена, че ще пропуснете 50% от думичките, но пък играта на актьорите и сценографията ще ви вкарат във филма.
Ключовите моменти за мен:
*Целият декор и костюми, издържани в стила на модерно гето под обсада
*Мариус Куркински като Клавдий (бащата на Хамлет)
*13-годишният Константин Станчев, син на Койна Русева, като Духът
*сцената, в която пътуващите актьори изиграват убийството на краля – някой да го снима и сподели, моля
*самоубийството на Офелия – вж. по-горе