представям ви Вики – Виктория Викторова
освен, че е млада и чаровна, тя е много онлайн човек и вече трайно е свързала и професионалния си път с Интернет. доскоро редактор в OFFNews.bg, а сега се грижи за блога и сайта на Summer Cart. естествено – списва и свой блог – bugs.bg
Вики бе доброволка за водещ на БГ Сайт 2012. по силата на обстоятелствата тя няма да е наш водещ, но е ценен човек и затова реших да я представя. ето и малко интервю с нея:
Какво мислиш за БГ Сайт?
БГ Сайт е инициатива, в която съм влюбена още от първия път, когато я видях. Наблюденията ми са, че победителите (дори тези от гласуването на публиката) не са обезателно най-големите или най-известните сайтове и проекти, а тези, които наистина заслужават признание за идеите, каузите и изпълнението си. Такава неподправеност е почти утопична за повечето конкурси от каквото и да е естество.
Кое е любимото ти място, любимият ти канал онлайн? И къде изкарвашнай-много време?
Любимото ми място е Collegehumor.com, основно заради сериите, наречени “Jake and Amir”, които са изключително забавни. Най-много време обаче прекарвам в… (споделям със страх, защото сигурно ще ми се нахвърлят купища възмутени читатели) играта World of Warcraft.
Кое е предизвикателното да се занимава един млад човек като теб с уеб?
Буквално всичко. Ако погледнем най-големите звезди на YouTube например и се сетим как са започнали – с домашно заснети клипчета с фотоапарат, тип “сапунерка” – откриваме, че въпреки финансовата криза и злокобните пророчества, дебнещи отвсякъде, в момента е времето на неограничените възможности. Ако имаш талант, вече няма нужда да се надяваш някой продуцент или отворен към иновации милионер да те забележи по случайност. Ако не можеш да си намериш работа, можеш да си създадеш такава. Освен това можеш да се занимаваш любителски с писане, рисуване, снимане, пеене и какво ли още не и да използваш безкрайните възможности за създаване на блог, който върши работата на портфолио. Все по-често креативните и талантливи хора са търсени от огромни фирми, които са попаднали или са били насочени към въпросното им портфолио.
А къде са жените в уеб според теб? Не е ли много мъжка тази професия?
Как се чувстваш там?
Жените се позиционират отлично и работодателите все по-смело наемат представители на нежния пол. Все още програмирането например наистина е доста мъжка професия, защото жените нямат необходимото желание да се занимават със “сухи” кодове и много повече предпочитат да заложат на естетическото – уеб дизайн например. По много от високите етажи на големите български уеб сайтове стоят жени и смея да твърдя, че се справят брилянтно. Аз лично се чувствам страхотно и на мястото си, защото комуникацията с аудиторията е многократно по-лесна, отколкото в повечето други сфери на живота, а и можеш да променяш всичко, за което се сетиш, на момента. Това може да не изглежда много ценно, но за човек като мен, който е работил над 4 години във вестник, преди да се захване сериозно с уеб, е от изключително голямо значение.
Какво още искаш от родното уеб пространство?
По-широк и сериозен трудов пазар. За съжаление в момента все още на повечето места се плащат символични заплати, защото до голяма степен парите се правят “от въздуха” – не е като да произвеждаш картофи например и да печелиш от продажбата им. Освен това по-достъпни семинари и конференции. Изключително интересни и полезни са, но не са много българите, които могат да си позволят по 150-200 лева за присъствие. Ако цените бъдат по-ниски, ще дойдат повече хора и крайният разчет ще бъде същият, ако не и по-голям по отношение на приходите. И малко повече приемственост – когато някой материал, сайт или видео са ви харесали, споделете го, дори да не пише изрично “Моля, споделете”, защото интернет прелива от прекрасни и гениални творби и находки.
Забавна случка, която да споделиш?
Сещам се за случка, която не е от близките месеци, а от преди няколко години, когато за кратко работих в кол център и трябваше да предлагам интернет пакети на абонати на кабелна телевизия. Звъннах на поредния клиент, който се оказа жена на средна възраст и след като се представих, започнах да й обяснявам за какво я търся. Към пакета имаше и телефон и някои наистина големи удобства, а и цената не се променяше (тогава все още големите компании не смееха да правят каквото си искат и имаше истинска конкуренция и съответно – изгода за клиентите). Още при първите ми думи жената ме прекъсна с репликата “Ама аз съм с патерици…”. Аз бях леко смутена, че нещо не схващам и й обясних, че тогава за нея офертата е още по-изгодна (вече не й говорех за интернет, а само да си прехвърли домашния телефон, като ще получи и по-ниска цена), защото човекът, който събира месечните такси, ще минава по домовете на хората, които предпочитат да плащат по този начин. Тя послуша едно-две изречения и заяви “Много е хубаво, момиче, ама аз съм с патерици…” Беше изключително мила жена и аз продължих да й обяснявам, защото наистина щеше да й е от полза. Тя ми повтори още два пъти, че е с патерици и накрая се предадох и казах “Е, да, вярно, че Вие сте с патерици…” и се разделихме по живо по здраво. Още не съм сигурна какво точно се случи в този разговор, но пък беше много мила. И явно с патерици.
Още интервю с Вики има в блога на БГ Сайт, писах и за Петя Пандулева, Ана Динковаи топ 10 влиятелни блогърки