Улица в Саут Ричмънд Хил, Ню Йорк, след урагана Санди.
Фотография: WABC TV Channel 7
Камионите на Червения кръст обикалят наскоро отводнените улици на щата Ню Джърси и раздават хранителни помощи. На друго място – в квартал на най-големия метрополис на САЩ редица дървета са изкоренени като че ли нарочно от огромен великан. За втори път през последните десет години, част от най-богатата държава в Америка е превърната във военна зона не поради терористичен акт или нападение на авторитарна империя, а по вина на метеорологична система, нанасяща критични щети на инфраструктурата и обществото и сякаш водена от нечия нечиста воля.
В случая, обаче, привидното е реално. Нападението от безпрецедентния ураган не е случайно. Нечистата воля е на самата Америка. Без да го осъзнават американците, а заедно с тях и ние, останалите земни жители, докарахме на главата си нов световен военен конфликт с враг, който е по-силен, своенравен и коварен от нас самите. Враг, който има на своето разположение всички елементи на природата и може да ги използва за да унищожи всеки от нас по всяко време и на всяко място. Враг, който няма да се посвени да ги използва, защото не притежава и капка човечност. Този враг е климатът на планетата.
Ние предизвикахме врага с провокативното си поведение. Изпомпването на изкопаемите горива и изгарянето им в атмосферата, обезлесяването и превръщането на земята в пустиня бяха като шамари в лицето на планетата, които раздавахме десетилетия и дори стотици години наред. Разбира се желанието ни не беше да събудим спящия противник, целите ни бяха прагматични и по същество миролюбиви. Впрочем същото би могло да се каже за Американската икономическа експанзия и външна политика преди Пърл Харбър и 11-ти септември. И ще бъде вярно. Американците не са лоши хора, а японците, руснаците и останалите земляни не са по-лоши от тях. Всички те искат добър живот за себе си днес и за децата си утре. Резултатът от кумалитивните ни действия, обаче, тогава и сега, е напълно друг. Резултатът е война.
Нека не се залъгваме, че още можем да предотвратим тази война. Нека не си внушаваме, че още може да запазим статуквото такова, каквото беше преди нея. Не можем. Днес, от изсъхналите ниви на Добруджа до залетите писти на летище Ла Гуардия истината кънти по-зловещо от всякога. Биосферата вече не е нашето убежище, а климатът вече е наш враг. Всеки нов температурен рекорд (тази година у нас те ще бъдат стотици), всяка топла вълна, от която се крием в задушни апартаменти, всяко внезапно наводнение и скъсана дига, с кошмара от които ще се будим нощем – всички те не са бедствия, извънредни събития, случайности. Всички те са открити и безцеремонни актове на агресия от страна на климата към нас. Директни следствия от войната с него, която ние предизвикахме.
Онези, които отричат войната отдавна нямат истински аргументи, но вече им липсва и доблест. Да се твърди, че климатът е нормален, неагресивен, спокоен, приятен и натурален, че високите температури, сушата и странните бедствия са плод на някаква по-голяма съвсем статистическа и безвредна картинка е нелепо, но скоро може да бъде и подсъдно. Когато човешките общности биват заплашвани, преследвани и нападани от неприятел, те рано или късно осъзнават това и се организират срещу него, дори когато лидерите им (които често следват други интереси) остават безмълвни и безучастни.
Тогава гневът на хората се насочва не само към врага, но и към същите тези лидери, които са ги заблуждавали. Случвало се е много пъти в историята и никога не е приятно. Още колко безпрецедентни франкенщормове със стотици жертви и десетки милиарди долари щети трябва да се случат преди американците да направят точно това? Сцените на публични изслушвания, медийно разжалване и унищожаване на репутация на учени и политици са грозни, но по отношение на така наречените „промени в климата“ именно такива сцени тепърва предстои да видим.
Впрочем, вече не подхожда това напълно безлично словосъчетание „промени в климата“, както и пожелателната и почти оптимистична фраза „глобално затопляне“. Време е да сменим мирновременните термини. Това, което ни се случва в момента е именно „война с климата“. Случва ни се пасивно, защото от провокатори сме се превърнали в кротки наблюдатели като непослушно дете, който приема пердаха от родителя, защото си мисли, че и белята и пердаха няма да се окажат сериозни. Боя се, че не е така. Белята е много сериозна. Като наказание за нея, климатът няма просто да ни напердаши, а ще се опита да ни убие – като индивиди, общества и цивилизация. Ако продължим да оставяме войната с климата просто да ни се случва, неминуемо ще се превърнем в нейни жертви и бежанци. За да оцелеем е дошло време да започнем истински, смело и активно да водим тази нова война.
—
Апостол Дянков е консултант по устойчиво развитие в denkstatt България. Работи с бизнеса, институциите и екологични неправителствени организации като Българска асоциация електрически превозни средства и Коалиция за климата. Завършил е MBA в колежа Обърлин в Охайо.
twitter.com/ApostolDyankov