Nikon D700 | AF-S VR Zoom-Nikkor 70-200/2.8 @f/2.8
Лятото беше към края си. Последният летен ден от годината. Още на следващата сутрин всички щяха да се събудят в обятията на есента. Влажна, хладна и за кратко многоцветна. Като мимолетен флирт без последствия. Но никой не го знаеше, защото обикновено с нищо не показваше значимостта си – вероятно от скромност… или за да си спести излишни очаквания, хленч и копнежи.
Последният летен ден винаги е достатъчно мъдър за да е наясно, че ако не бе последен, в действителност всички биха го пропиляли точно толкова равнодушно както всеки друг ден. И единствено този факт провокираше сантименталност, от която нито имаше смисъл, нито някой имаше нужда, затова бе най-лесно тихо да се плъзне по вълните и да отплува с вятъра. До следващото лято…
* * *
- Защо си тук по това време? – попита тя.
- Не успях по-рано. – отговори той.
- Винаги, когато си мисля, че закъснявам, всъщност избързвам…
- А аз винаги, когато мисля, че бързам, всъщност съм закъснял…
- Толкова ли е трудно бъдем навреме? – попита тя.
- Навреме не е момент, а състояние. Хармония… Сигурно не е трудно, ако…
- Ако какво? – попита тя…
- Ако не е трудно да бъдем. – отговори той.
- Значи е трудно да бъдем?
- Това е най-трудното.
* * *
- Защо не си в стаята си? – попита тя.
- Празна е. – отговори той.
- А тук е тъмно… – каза тя.
- Но сме двама… – промълви той.
- Аз съм никой. – въздъхна тя.
- Аз също…
* * *
- Защо не спиш? – попита тя.
- Почивам си… от сънища…
Созопол
14 септември 2008
(cc)2011 Йовко Ламбрев • Някои права запазени